О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№35
гр.София, 30.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 10/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.В. Б., пълномощник на А. Т. С. от [населено място], срещу определение № 439 от 28.11.2011 год. по гр.дело № 1091/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК подадената от него касационна жалба вх.№ 2788 от 21.09.2011 год. срещу въззивното решение № 181 от 11.07.2011 год. по гр.дело № 289/2011 год. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 75 от 07.03.2011 год. по гр.дело № 1005/2010 год. на Видинския районен съд за отхвърляне на предявения от жалбоподателя срещу П. М. Н. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на * кв.м. от УПИ * в кв.* по плана на [населено място], както и на иска по чл.109 ЗС за премахване на кошери и павилион, поставени в имота.
Поддържа се, че определението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяната му и допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, частната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С исковата молба вх.№ 5493 от 03.06.2010 год. са предявени обективно съединени: ревандикационен иск за предаване владението на * кв.м., представляващи част от УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], целият с площ * кв.м. и негаторен иск за премахване на разположените от ответницата в имота кошери и павилион.
Съгласно удостоверение № [ЕГН] от 20.05.2010 год. на [община]/л.7 от гр.дело № 1005/2010 год. на В./ данъчната оценка на целия УПИ * в кв.* по плана на [населено място] възлиза общо на 1 691,30 лева. Върху тази оценка е била определена цената на всеки от двата иска, съобразно чл.69, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и е събрана дължимата за предявяването им държавна такса /съответно 50 лева за иска по чл.108 ЗС и 30 лева за иска по чл.109 ЗС/. При тези данни, съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че цената на иска с оглед заявения за защита по реда на чл.108 ЗС и чл.109 ЗС обем права е под установения в чл.280, ал.2 ГПК размер и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира обжалваното определение за законосъобразно.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 21.09.2011 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, изключващ касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. След като касационното производство е било образувано въз основа на жалба срещу въззивното решение, подадена след изменението на процесуалния закон от 21.12.2010 год., преценката за допустимостта на касационното обжалване се извършва въз основа на нововъведения критерий за обжалваемост, съгласно който цената на иска следва да надвишава 5 000 лева. Новата процесуална разпоредба е влязла в сила веднага с обнародването на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./ и съдът е задължен да я прилага по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба. Сега действащата редакция на чл.280, ал.2 ГПК определя като критерий за достъп до касационно обжалване цената на иска, а тя се определя съобразно съответните процесуални разпоредби, действали към момента на предявяване на иска – чл.55 ГПК/отм./ или чл.69 от сега действащия ГПК. В случая, цената на иска по чл.108 ЗС, с оглед обема на претендираното право на собственост върху * кв.м. от УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място] е под данъчната оценка на целия имот с площ * кв.м., която заедно със сградата върху него се равнява на 1 691,30 лева, т.е. е и под 5 000 лева. Под този размер е и цената на негаторната претенция по чл.109 ЗС.
Всичко това прави касационното обжалване на въззивното решение недопустимо по силата на незабавното действие на новия процесуален закон.
В заключение, законосъобразно съставът на ВКС, ІІ г.о. е оставил касационната жалба без разглеждане, поради което частната жалба е неоснователна и определението следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 439 от 28.11.2011 год. по гр.дело № 1091/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/