Определение №35 от по гр. дело №2805/2805 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

       О          П         Р          Е         Д          Е        Л         Е         Н         И         Е
 
                                   №                   35
 
                        ГР. София,             22.10.2008 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 14 октомври през 2008 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                                                                   МАРИЯ  ИВАНОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2805/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на М. А. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №1098/07 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от КТ. В изложението им към жалбата касаторът се е позовал на тази по чл.280, ал.1,т.3 от КТ.
С обжалваното въззивно решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Д. а. за м. и технически надзор /ДАМТН/ с пр. осн. чл.225, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Прието е, че претенцията по главния иск в размер на 17 329 лв. е погасена по давност за част от исковия период – от 2.01.02 г. до 15.03.03 г., а за остатъка – до 8.01.06 г. е останала недоказана и затова е изцяло неоснователна.
По съществения материалноправен въпрос за елементите от състава на чл.225, ал.3 от КТ въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената практика на ВКС – при преценка на конкретните факти по делото е установено, че работникът е възстановен на работа въз основа на съдебно решение по реда на чл.345 от КТ, след което отново е уволнен. През времето на съдебния спор за законността на повторното уволнение работодателят не дължи на работника допускане до работа и съответно – обезщетение при недопускане. Допускане до работа и съответно – обезщетение за недопускане не се дължи и при невъзникнало , вкл. в хипотеза на възстановяване на работа, тр. правоотношение. В случая прекратяването на тр. правоотношение с повторното уволнение от 29.12.01 г. / а с това – и възникването му преди това с възстановяването на работника/ е установено между страните с влязлото в сила решение за отмяна на уволнението от 24.10.05 г. по гр.д. №2703/03 г. на ВКС и тези въпроси не подлежат на пререшаване в настоящото производство.
Или същественият материалноправен въпрос за осъщестяване на елементите, предпоставящи обезвреда по чл.225, ал.3 от КТ е решен от СГС в съответствие с трайната и установена съдебна практика, с което е постигнато и точното прилагане на закона. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №1098/07 г. от 18.03.08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top