О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 14.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 431 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби срещу Решение № 190 от 16.05.2008 год. по гр.д. № 95/2008 год. на Русенския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на “Д”Е. срещу решението от 14.11.2007 год. по гр.д. № 3823/2007 год. на Русенския районен съд. С него са били отхвърлени предявените от “Д”ООД срещу ЕТ”Й” обективно съединени искове с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД; чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД. Като е счел, че исковете са частично основателни, въззивният съд е отменил отхвърлителното решение до размера на 5363.70 лв. по иска за търговска продажба и до размера на 2076.09 лв. акцесорния към него иск за присъждане на обезщетение за забава.важил е исковете до този размер, оставяйки в сила решението на РРС в частта с която исковете са били приети за неоснователни над посочения размер – 8749.21 лв. за иска за търговска продажба на горива и 3435.70 лв. за обезщетението за забава при плащането на посочената сума, както и искът с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД, предявен за сумата 4000 лв.
За да приеме, че искът с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ е основателен до посочения размер, въззивният съд се е позовал на писмени доказателства, носещи подписа на едноличния търговец, удостоверяващи количеството и цената на получените горива. Приел е за недоказано твърдението на ищеца, че сумата 4000 лв. е била дадена в заем, доколкото документът, материализиращ получаването и (РКО) съдържа удостоверяването, че същата е предадена за закупуване на семена.
В изложението (депозирано като молба) по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ЕТ”Й” бланкетно се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Липсва формулировка относно това, кой е същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос, произнасянето по който би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съдържат се доводи относно неправилната преценка на въззивния съд за доказателствената стойност на приложено по делото писмено доказателство. Дори тази преценка действително да би било неправилна, това евентуално би съставлявало основание по чл.281 ГПК за касиране на въззивния акт, но не и основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Бланкетно е и изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и на “Д”ООД, което е елемент от самата касационна жалба. Позоваването е на произнасянето от страна на РОС по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, на БАС и на ВТАС. Липсва каквато и да било формулировка на това кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК според касатора. Той не може да бъде изведен и от съдържанието на изложението, тъй като то се изчерпва с посочването на цитираната практика. Решение № 161/2006 по гр.д. № 47/2005 год. на ІІ г.о. на ВКС касае прилагането на чл.20 ЗЗД; С Решение № 1064/2003 по гр.д. № 215/2003 год. съставът на І г.о. на ВКС се е произнесъл по въпроси свързани с чл.327 ал.1 ТЗ, чл.301 ТЗ и чл.154 ГПК (отм.); С Решение № 987/26.11.2004 год. по т.д. № 157/2004 год. състав на ТК на ВКС е квалифицирал фактурата като свидетелстващ документ по спор с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ при съпоставяне с общата разпоредба на чл.75 ЗЗД.
При условие, че същественият въпрос не е формулиран, той не е и определяем с оглед широкият кръг въпроси по които се е произнесъл ВКС с отделните решения. За решенията на апелативните съдилища не се сочи къде са публикувани или поне правната квалификация на споровете, по които са постановени, както и дали са обжалваеми.
Т.е. релевантни основания по чл.280 ал.1 ГПК не са изложени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 190 от 16.05.2008 год. по гр.д. № 95/2008 год. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.