2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
[населено място], 14.07.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
частно гражданско дело под № 162/ 2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от П. Г. Д. и И. Г. Д. частна жалба срещу определение № 106 от 17.03.2011г. по ч.гр.д. № 15/2011г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане частната им жалба против разпореждане от 01.12.2010г. на Великотърновски окръжен съд по ч.гр.д. № 1003/2010г.
Според жалбоподателите определението е неправилно. В частната жалба подробно е описана хронологията на съдебния спор и постановените от съдилищата актове по заведения от частните жалбоподатели пред Великотърновски районен съд иск против [община], К. Р. и Р. Р., производството по който е било прекратено на основание чл. 299, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирани лица. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по ч. гр.д. № 15/2011г. на Върховния касационен съд, І г.о. е образувано по частна жалба на П. и И. Д. против разпореждане на въззивния съд – Великотърновски окръжен съд, с което е оставена без движение подадена от тях частна касационна жалба вх.№ 10875 от 01.11.2010г. като са дадени указания за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел частната жалба за недопустима като е изложил съображения, че такова определение не подлежи на обжалване по смисъла на чл. 274, ал.1 ГПК, тъй като нито препятства по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидено изрично в закона обжалването му.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, приема, че обжалваното определение е законосъобразно и правилно.
Предмет на обжалване пред предходния състав на Върховния касационен съд е разпореждане, с което се оставя без ход /без движение/ частна жалба. Това разпореждане действително не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал.1 ГПК. Първата хипотеза /чл. 274, ал.1, т.1 ГПК/ визира определения, с които се прегражда по-нататъшния ход на делото. С разпореждането в случая са дадени указания за отстраняване нередовности на частната жалба, но само по себе си то няма преграждащ характер. Преграждащо би било последващото разпореждане за връщане на частната жалба поради неизпълнение на указанията. Не е налице и втората хипотеза /чл. 274, ал.1, т.2 ГПК/, включваща определения, за които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани. Ето защо следва да бъде споделен изводът, че постановеното от Великотърновски окръжен съд разпореждане от 01.12.2010г. не подлежи на инстанционен контрол. Горното налага да бъде потвърдено обжалваното определение, постановено от състав на Първо гражданско отделение на ВКС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 106 от 17.03.2011г. по ч.гр.д. № 15/2011г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: