О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 17.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №32/2018 година.
Производството е по чл.295, във връзка с чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№18008/30.10.2017 г., подадена от адв. В. К. – процесуален представител на ответницата по исковата молба В. П. К. против решение №2023/11.9.2017 г. по гр.д.№4905/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 10 състав.
С обжалваното решение е отменено решение №3792/01.6.2015 г. по гр.д.№8891/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 10 състав, в частта, с която предявеният от Ц. И. К. иск с правно основание чл.59 ЗЗД е отхвърлен за сумата 30301,60 лева и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски и В. П. К. е осъдена да заплати на Ц. И. К. сумата 30301,60 лева, на основание чл.59 ЗЗД, представляваща 1/2 от заплатената от ищеца продажна цена в размер на 60603,20 лева за недвижим имот, подробно описа в диспозитива на решението ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.6.2014 г. до окончателното й изплащане, както и деловодниразноски.
Въззивната инстанция е приела, че „За да бъде уважен искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД следва да бъде доказан следния ФС: увеличение на имуществото на ответницата за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата да произтичат от едни и същи факти.
Или, придобиването на блага следва да се осъществява на предвидено от закона основание. В противен случай, обогатилият се дължи обезщетение на този, който е обеднял, ако обедняването и обогатяването са настъпили по силата на един и същ юридически факт.
В случая съдът приема за доказан факта, че страните по делото са придобили собствеността върху порцесния недв. имот чрез покупко-продажба. Доколкото не е уговорено друго и на осн. чл.30 ал.3 от ЗС квотите на съсобствениците в съсобствеността следва да се приемат за равни, т.е всяка от страните по делото се легитимира като собственик на 1/2 ид. части от имота и ответницата като купувач се е обогатила с 1/2 ид. част от имота.
Предвид представената разписка към предварителни договор, неоспорена от ответницата съдът приема за доказан факта, че при сключване на предварителния договор за покупко-продажба ищецът е заплатил изцяло със свои средства сумата от 80 471,80 лв. на продавача на имота като част от уговорената с предварителния договор продажна цена на имота.
В нот. акт е записана продажна цена на имота 60603,20 лв., която е била заплатена от купувачите преди сключване на договора за покупко-продажба с нот. акт.
Съдът намира за ирелевантно обстоятелството каква продажна на имота е заплатил ищеца над сумата, посочена в нот. акт, т.к. за действителна пазарна цена на имота следва да се приеме, тази посочена в нот. акт. Или, обогатяването на ответницата следва да се изчисли по действителната пазарна цена на имота към датата на придобиване на същия (съгл. трайната съдебна практика) , т.е в размер на 30301,60 лв. Обедняването на ищеца е възможно да е и над тази сума, ако се приеме, че заплатената пазарна цена на имота е 80471,80 лв., но при неоснователното обогатяване винаги се дължи по-малката стойност между тези на обедняването и на обогатяването.
При иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД, съгл. разп на чл.154 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест, задължение на ищеца е единствено да твърди липса на основание при обогатяването на ответницата и да докаже, че неговият патримониум е намалял със стойността на продобитата от съсобственика част от вещта, както и обстоятелството, че патримониумът на ответницата се е увеличил със същото материално благо.
Ако ответникът оспорва тази липса на основание и твърди, че полученото от него е на някакво годно правно основание, то доказателствената тежест за доказване на тези твърдения е изцяло за ответника, който ги твърди. В случая ответницата не доказа при условията на пълно и главно доказване твърдяното от нея обстоятелство, че е заплатила половината от продажната цена на имота, 30301,60 лв., нито на ищеца, нито на продавача на имота. В този смисъл е и задължителната константна практика на ВКС – решение от 14.07.2005г. на ВКС по гр.д.№ 744/2004г. на Четвърто гр. отд. на ВКС.
Съдът кредитира представените от ответницата писмени доказателства, но намира, че със същите не се доказват изложените твърдения относно заплащане на половината от продажната цена на имота от ответницата.
Видно от представения договор за паричен заем № 009-СФ-006, същият е сключен между страните по делото и трето лице за сумата от 3720 евро, като в договора е записано, че заемната сума ще се използва за финансиране на ремонтни работи, оборудване и обзавеждане на процесния недв. имот. Няма представени доказателства, от които да е видно, че заемната сума или половината от нея е изплатена от ответницата на заемодателя. Не са представени и доказателства, от които да е видно, че ответницата е заплатила на ищеца или на продавача на имота като част от продажната цена на същия сумата от 3 720 евро или половината от нея.
Съдът кредитира и представения предварителен договор, сключен между ответницата и трето лице, за продажба на недв. имот в [населено място], и справки от Сл.Вп., от които е видно, че имотът е продаден от ответницата, но не са представени доказателства, че с евентуално получената от ответницата продажна цена на този недв. имот е заплатена на ищеца част от продажната цена на процесния недв. имот. Продажбата на имота в [населено място] е извършена през м. юли 2011г., а покупко-продажбата на процесния недв. имот е извършена през м.юни 2009 г.
Нот. акт в частта му, с която констатира, че продажната цена на имота е заплатена от купувачите преди сключването на сделката пред нотариуса, няма доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, т.к. в случая нотариусът удостоверява едно заявено му от купувачите обстоятелство, а не извършено пред него действие. В тази му част нот. акт няма материална доказателствена сила. Позоваването на това обстоятелство от страна на ответницата не доказва твърдения от нея факт, че цената на имота е платена общо от двамата купувачи, т.к. при направеното оспорването от страна на ищеца, при проведено пълно и главно доказване от страна на оспорващия, чиято е доказателствената тежест, съдът приема за оборено записаното в нот. акт, оспорено от ищеца обстоятелство за плащане на цената от двамата купувачи.
Предвид изложеното съдът намира, че ФС на разп. на чл. 59 ал.1 от ЗЗД е изпълнен: налице е обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата без основание, между обогатяването и обедняването съществува генетична връзка, т.е те произтичат от едни и същи факти, и обедняването е за сметка на обогатяването. Предявеният иск е основателен и доказан до размера на по-малката сума между обогатяването и обедняването, т.е до размера на 30301,60 лв. и до този размер следва да бъде уважен.
Предвид изложеното съдът намира, че наведените от жалбоподателите възражения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение са основателни и доказани.
Първоинстанционният съд като е достигнал до друг правен извод и е отхвърлил предявения иск, е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който противоречи на материалния закон и на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде отменен, а предявеният иск – частично уважен.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси: 1.Съставлява ли форма на дарение изричното включване на лице като приобретател в договора за покупко-продажба наред с купувача, когато този купувач извършва сам насрещната престация, респ. знае и е съгласен, че включеното лице няма да участва в нейното извършване ? 2. При липса на изрична уговорка между приобретателите в този случай, какъв е характерът на възникналите от така създадената между тях съсобственост облигационни отношения . дарение, заем, неоснователно обогатяване ?
Поставя се и въпрос за тълкуване волята на страните въз основа на предварителен договор, при незачитане на различно направените уговорки в окончателния договор.
В останалата част от изложението се навеждат оплаквания за процесуално нарушение, свързано с неразглеждането на правопогасяващо възражение, както и за неправилна правна квалификация на предявения иск.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1 и сочи и представя практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Ц. И. К. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
И по трите поставени въпроса не са налице изводи на въззивната инстанция, а вторият от тях е и фактически. Останалата част от изложението представлява навеждане на касационни оплаквания, които могат да бъдат разгледани едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №2023/11.9.2017 г. по гр.д.№4905/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 10 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: