О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 19.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3718/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ГПК ”Х.”- [населено място], представлявана от Т. Н. П., чрез адв. М. П., против определение № 565 от 14.05.2013 г. по в.ч.гр.д. № 204/2013 г. на Смолянския окръжен съд. В жалбата са изложени подробно доводи за неправилност на определението, като се поддържа, че същото е постановено при неправилно тълкуване на разпоредбата на § 47 ПЗР на ЗИД ГПК/ ДВ бр. 50/2008 г./, нарушение на ЗСВ и основни принципи на гражданското съдопроизводство. Иска се въззивното определение да бъде отменено, делото да бъде върнато за разглеждане по повдигнатия спор по чл. 39 ЗК, преюдициално да бъдат заведени и проведени тълкувателни дела с оглед неправилността на обжалвано определение, да бъде сезиран КС на Република България по въпросите от жалбата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поради липсата на конкретно тълкувателно постановление на ОСГК по приложението на чл. 2 ГПК, което да приеме, че днешният правов ред не допуска прекратяване на дела под предлог “пресъдено или не нещо”, а сезирането да се развие в обикновено съдебно дело с участието на страните по делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане № 142 от 28.03.2012 г. по гр.д. № 119/2006 г. на Чепеларския районен съд, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 345 от 22.01.2013 г., подадена от Т. П. в качеството му на председател на ГПК ”Х.” и в лично качество, и от М. П. в качеството й на адвокат и в лично качество, с искане ” да бъде отворено отново гр.д. № 127/2003 г и гр.д. № 119/06 г. по описа на Районен съд- Чепеларе, под новите факти, обстоятелства, страни и основания както по настоящата молба, така и по тях, и да ги разгледате и разрешите като непресъдени в цялата връзка, да приложите § 47 ГПК по аналогия при нужното прилагане на чл. 2 и чл. 5 ГПК за това”.
Въззивният съд е констатирал, че гр.д. № 119/2006 г. по описа на Районен съд- Чепеларе, е образувано по иск на ГПК ”Х.”- [населено място] срещу ОСЗГ- Ч., с искане да бъде призната нищожността на съдебното решение по гр.д. № 127/2003 г. по описа на Районен съд- Чепеларе и решение по в.гр.д. № 281/04 г. на Смолянския окръжен съд и съдът да се произнесе с решение по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ , като даде срок и възможност на ОСЗГ- Ч. да въведе ищеца във владение на 2 800 дка гори в нови реални граници. С решение № 65 от 19.07.2007 г. Районният съд е отхвърлил иска за прогласяване нищожност на съдебните решения и е прекратил производството в частта по иска по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ. С решение № 348 от 29.11.2007 г. по в.гр.д. № 474/07 г. на Смолянския окръжен съд първоинстанционното решение е обезсилено в частта по иска за прогласяване нищожност на съдебните решения и в тази част производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск, а в частта му с характер на определение, с която е било прекратено производството по иска по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ, първоинстанционното решение е оставено в сила. С решение № 635/09 от 22.06.2009 г. по гр.д. № 1031/08 г. на ВКС, І г.о. , въззивното решение е оставено в сила.
С оглед на това въззивният съд е приел, че е налице влязло в сила решение, с което производството по исковете, предмет на гр.д. № 119/06 г. на Районен съд – Чепеларе, е прекратено, поради което същото не може да бъде възобновено, в какъвто смисъл е било направеното от жалбоподателя искане в молба вх. № 345 от 22.01.2013 г. Съдът е посочил, че разпоредбата на § 47 ПЗР на ЗИДГПК, на която се позовава жалбоподателят, има предвид производства, които са били прекратени на основание § 2 ПЗР на ГПК поради промяна на подсъдността и реда за разглеждане на делата от първата, въззивната и касационната инстанция, каквато хипотеза не е налице по отношение на гр.д. № 119/2006 г. и гр.д. № 127/2003 г. на районен съд- чепеларе. Делата, прекратени поради недопустимост на предявените искове, не могат да бъдат възобновени на основание § 47 ПЗР на ЗИДГПК, включително и поради наличие на нови факти или нови страни по спора. Посочил е, че няма основание по чл. 229, ал.1, т.6 ГПК за спиране на производството пред въззивната инстанция, тъй като в Конституционния съд на Република България няма допуснато до разглеждане искане за обявяване на противоконституционност на приложим по делото закон.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Становището на жалбоподателя, че разпоредбата на § 47 ПЗР на ЗИДГПК е основание за възобновяване на съдебните производства, прекратени и на други основания, извън посочените в § 2 ПЗР на ГПК, както и че днешният правов ред не допуска прекратяване на дела под предлог “пресъдено или не нещо”, е явно необосновано и се основава на превратно разбиране на процесуалните норми и основните принципи на гражданския процес. Един от тези принципи е, че съдът не може сам да отменя или да изменя постановеното решение. Влязлото в сила решение на ВКС по гр.д. № 1031/08 г. на ВКС, ІV г.о., слага край на висящността на производството по гр.д. № 119/2006 г. по описа на Районен съд – Чепеларе и този съд не може сам да възстанови производството по делото /или по израза на жалбоподателя – “да отвори делото”/ и като вземе предвид новите факти, обстоятелства, страни и основания, да постанови друго по същото дело. Влязлото в сила решение може да бъде отменено само в извънредно производство за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, на посочените в тази разпоредба основания. Тези положения са безспорни в правната доктрина и в съдебната практика, поради което към настоящия момент не налагат нарочно произнасяне на касационната инстанция, още по- малко постановяване на тълкувателно решение по тях.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 565 от 14.05.2013 г. по в.ч.гр.д. № 204/2013 г. на Смолянския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: