4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№350
София.12.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 546/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. Т., чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. К., срещу решение № 117 от 09.10.2013 г. по в.т.д. № 198/2013 г. на Апелативен съд – Б., с което след отмяна на решение № 135 от 25.04.2013 г. по т.д. № 560/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, дружеството е осъдено да заплати на Р. Н. Х. от [населено място] сумата 25 000 евро, получена на отпаднало основание по развален предварителен договор от 14.08.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на СМР, ведно със законната лихва от предявяване на иска и разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност, на основанията по чл.281, т.3, предл. 1-во и 2-ро от ГПК, с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски. Твърди се, че въззивният съд не е преценил, че искът е предявен преди изтичане на уговорения между страните срок за изпълнение на задълженията на дружеството – продавач, а от друга страна не е съобразил всички договорни клаузи, обективиращи волята на страните по предварителния договор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е обосновано с въпрос, свързани с приетата допустимост и основателност на иска по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, макар и да е предявен една година преди настъпване на падежа за изпълнение задължението на продавача/изпълнител, както и с въпрос, свързан с тълкуване волята на страните. Поддържат се допълнителните основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Б., след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, е приел, че съгласно договореностите между страните относно срока за изпълнение на задължението на дружеството – продавач, последният е следвало да изпълни СМР по изграждане на апартамента до степен на завършеност „напълно завършен готов до ключ” до 36 месеца от протокола за строителна линия и ниво. Констатирано е, че падежът на задължението на дружеството е 22.07.2013 г. , към която дата жилището все още е в процес на груб строеж. За ирелевантни са счетени нотариалната покана на дружеството от 18.06.2013 г., отправена до купувача за сключване на нот.акт за прехвърляне право на строеж, както и констативен протокол от 04.07.2013 г., тъй като е липсвал годен обект, изграден в договорената степен на завършеност, който да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Направен е извод, че след като продавачът не е изпълнил своите задължения, не е построил съобразно уговореното и съответно не е прехвърлил собствеността на купувача по предварителния договор на процесния недвижим имот, купувачът е развалил договора, с оглед на което основателно се претендира платената към момента на сключване на договора цена на апартамента – 25 000 евро.
Решаващият съдебен състав е счел, че възражението на дружеството – ответник за наличие на обективни причини за забавата/ настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и последващо прехвърляне на дялове/ не оказват влияние на изводите за основателност на иска, предвид и разпоредбата на чл.19 от предварителния договор, предвиждаща, че при обективна невъзможност на продавача да изпълни задълженията си по чл.1 и чл.2 /да построи обекта в договорената степен на завършеност/, която не може да му се вмени във вина, същият дължи връщане в пълен размер на заплатеното от купувача, без да дължи неустойка.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС формулирането на материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил изхода по делото, е задължение на касатора, като при произнасяне по допускането на касационно обжалване ВКС не може да извежда въпроса въз основа на доводите в касационната жалба, или изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В тълкувателното решение е направено и ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК и недопустимостта в рамките на производството по селектиране на жалбите да се преценява законосъобразността на правните изводи на съда.
В случая, видно от съдържанието на изложението на основанията за достъп до касационно обжалване е, че дружеството – касатор е основало въпросите/ които не са и изрично формулирани/, свързани с тълкуването на договора и с основателността на иска по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД при предявяването му преди настъпване на падежа на задължението на продавача, с доводи, които се съдържат и в касационната жалба и са изцяло относими към поддържаните основания за неправилност. Твърденията, че липсват съображения на въззивния съд за хипотезата, при която е развален извънсъдебно предварителния договор, както и, че са приети за доказани спорни по делото факти и не е зачетена готовността на дружеството да прехвърли правото на строеж, касаят поддържаните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. В случая, независимо от тези твърдения, касаторът не е формулирал процесуалноправен въпрос, относим към правораздавателната дейност на въззивната инстанция.
По отношение тълкуването на договорни клаузи от предварителния договор, дори и да се приеме, че е налице формулиран такъв въпрос, той не попада в приложното поле на касационно обжалване.
Несъмнено, въпросът, свързан с тълкуването на договорни клаузи при спазване на критериите, въведени в чл.20 ЗЗД, принципно е значим при произнасяне по искови претенции на договорно основание. В случая обаче, както е видно и от мотивите към обжалвания съдебен акт, въззивният съд е съобразил договорните клаузи, касаещи същността на поетите от страните задължения и сроковете за изпълнение, както и последиците от забавата на продавача, като тези клаузи са ясни и не са били спорни между страните в процеса. Следователно, не става въпрос за приложението на посочената материалноправна норма, нито за предвидените в нея критерии за тълкуване волята на страните. След като не е обсъждан от съда, този въпрос не е обусловил уважаването на исковите претенции и касационно обжалване по него не може да се допусне поради отсъствие на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Всички останали доводи на касатора, макар и обективирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не могат да се преценяват при селекция на касационните жалби, тъй като са относими към законосъобразността на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 117 от 09.10.2013 г. по в.т.д. № 198/2013 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: