О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 350/17.11.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5147 по описа за 2014 г.
А. Г. С. обжалва решение № 1083/ 10.06.2014 г. по гр. д. № 5353/ 2014 г, с което Пловдивски окръжен съд като отменя решение № 2774/ 26.06.2013 г. по гр. д. № 5353/ 2013 г. на Пловдивски районен съд, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР признава за установено по отношение на касатора, че Р. С. К. и Р. С. К. към влизане в сила на кадастралната карта са били собственици на 17 кв. м, находящи се в четириъгълника, образуван в югоизточната част на имот № 56784. 520.1175 и мислената и успоредна линия, неправилно заснети като част от имот 56784. 520.740 съобразно скица № 4, неразделна част от решението.
Ищците (сега ответници по касационната жалба) Р. С. К. и Р. С. К. възразяват, че жалбата има недопустим предмет. Тя е срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв.
С въззивното решение са уважени исковете, предвидени в чл. 53, ал. 2 ЗКИР (първоначалната редакция преди изменението с ДВ бр. 49 от 2014 г.) Те са установителни в защита на собствеността към един минал момент – датата на влизане в сила на кадастралната карта. Имат за предмет реална част от имот, от които спорните са 17 кв. м. Исковете са предявени при условията на активно субективно съединяване от вида на необходимото задължително другарство (твърденията на ищците са за съпружеска имуществена общност). В исковата молба сумата 796 лв. е посочена като тяхна цена. Ищците са я определили при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК и на база данъчната оценка на имота към годината на предявяване на исковете – (19 442 лв. : 415 кв. м.) х 17 кв. м. = 796. 42 лв. Въпросът, че това е цената на предявените искове, не е повдиган служебно от съда или от ответника до края на първото открито съдебно заседание пред първата инстанция. По аргумент от чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК с изтичането на този преклузивен срок, определен чрез съдебното заседание, цената на исковете е стабилизирана.
Следователно касационната жалба има за предмет въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лв. Чл. 280, ал. 2 ГПК изключва нейната допустимост.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Г. С. срещу решение № 1083/ 10.06.2014 г. по гр. д. № 301/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва от С. с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.