О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
Гр.С., 21.09.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3442 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.1404/22.04.16 по г.д.№.726/16г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение №.6003/21.12.15 по г.д.№.125/15 на Благоевградски окръжен съд в частта, с която производството по делото е прекратено на основание чл.238 ал.2 пр.1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на област Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лица, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Софийски апелативен съд е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл.238 ал.2 ГПК за прекратяване на производството по делото – ищецът не е взел становище по подадените от ответниците отговори на исковата молба, в първото по делото заседание не се е явил негов представител и не е поискал разглеждане на делото в отсъствието на такъв. От друга страна искането за прекратяване е било своевременно направено от надлежно упълномощен представител на страните. За същото не се изисква изрично пълномощно, тъй като не попада в хипотезите на чл.34 ал.3 ГПК – не се касае за действие на разпореждане с предмета на делото, а за средство за защита на ответника – за десезиране на съда при наличие на предвидени в закона предпоставки. Съдът е намерил за неоснователен и доводът на жалбоподателя, че не е могъл да организира защитата си поради непреодолимо препятствие – предвид отсъствието на двамата юрисконсулти при областната управа – съответно поради ползване на отпуск от единия и поради временна нетрудоспособност на другия за период, който обхваща и датата на първото заседание. Посочил е, че се касае за пост фактум позоваване на наличие на основание за отлагане на делото – чл.142 ал.2 ГПК – ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не е могла да отстрани. Отразил е, че разпоредбата касае хипотеза на обективна невъзможност на страната и на нейния представител – по причина, която, с оглед обстоятелствата, страната не е мога и не е била длъжна да предвиди, респективно която не е била в състояние да преодолее. Сочените от жалбоподателя обстоятелства, обаче, не могат да се субсумират под хипотезата на чл.142 ал.2 ГПК, тъй като болничният лист е издаден на 15.12.15, а началната дата на временна нетрудоспособност на юрисконсулта е 16.12.15. Времето от тази дата до датата на съдебното заседание 21.12.15 съдът е преценил като достатъчно ищецът да организира явяването на свой надлежно упълномощен представител. Неоснователен е намерен и доводът, че страната не е била редовно призована за съдебното заседание.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.„Прилага ли се при прекратяването на делото на основание посочената правна норма възможност да се отмени извършеноно процесуално действие /прекратяване на делото при установяване на предвидени за това предпоставки в закона/ на основание установени от страната особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.240 ал.1 т.3 ГПК или в това производство следва да бъдат установени само формалните законови предпоставки?”; 2.”Надлежно упражнено ли е искането за прекратяване на производството по делото и присъждане на разноски в хипотезата на чл.238 ал.2 ГПК в случаите, когато ответникът се представлява от пълномощник, който не е упълномощен с изрично пълномощно?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК не са налице.
Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. И. от касатора правен въпрос не е свързан с решаващата воля на съда и поради това не е от значение за изхода на спора. Съдът не е приел, че при прекратяване на производството при условията на чл.238 ал.2 ГПК не съществува възможност за отмяна на прекратяването при установяване на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.240 ал.1 т.3 ГПК. Напротив, изрично е обсъдил възражението на жалбоподателя в този смисъл и го е намерил за неоснователно. Конкретната преценка на състава дали тези обстоятелства са налице предвид релевираните от страната твърдения и представените доказателства е такъв по съществото на спора и не може да бъде контролиран във фазата по допустимостта на касационната жалба предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Във връзка с втория поставен въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /т.4 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В случая е налице ясна законова разпоредба, по която има формирана безпротиворечива константна съдебна практика кои действия съставляват такива на разпореждане с предмета на делото предвид чл.34 ГПК. Безспорно искане за прекратяване на производството по причина поведение на насрещна страна не съставлява такова. Искане по чл.238 ал.2 ГПК може да се прави от всеки надлежно упълномощен процесуален представител на ответник без изрично пълномощно – достатъчно е общо пълномощно по смисъла на чл.34 ал.1 ГПК – тъй като не се касае за действие на разпореждане с предмета на делото, каквото визира чл.34 ал.3 ГПК.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на атакуваното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.1404/22.04.16 по г.д.№.726/16г. на Софийски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: