О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
[населено място], 11.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 755 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител адв.П. П. против определение № 38/26.01.2017г. по ч.т.д. № 29/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 751/25.11.2016г. по т.д. № 32/2016г. на Кърджалийски окръжен съд.
В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Дадените на ищеца от първоинстанционния съд указания за конкретизиране на исковата молба са неправилни, тъй като те касаят представените към исковата молба писмени доказателства, а не обстоятелствата, очертаващи предмета на спора по чл.145 ТЗ. Иска се отмяна на обжалваното въззивно определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението си въззивният съд е приел, че подадената от частния касатор искова молба е била нередовна. Искът за присъждане на обезщетение по чл.145 ТЗ е бил основан на твърдение за претърпени от дружеството вреди в размер на сумите, които бившия управител е заплатил в полза на трети лица по процесните фиктивни сделки. ПАС е направил извод, че се навеждат доводи, че от всяка от посочените сделки е произтекла вреда, която като размер е следвало да бъде посочена поотделно. Това е необходимо и с оглед предявяването на иска като частичен. Въззивният съд е преценил, че е следвало да се уточни как се формира частично предявения размер – каква част от претендираното обезщетение за всяка конкретна вреда се търси. Неизпълнението на указанията на първоинстанционния съд в тази връзка според въззивната инстанция обуславя извод за нередовност на исковата молба, поради което и е било потвърдено прекратителното определение на КОС.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба. Настоящата инстанция не може и не е задължена да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира формулирания вече правен въпрос, но не и да го поставя за пръв път с определението си по чл.288 ГПК.
В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не посочва конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото, който да свързва с допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК. Навежда оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за неправилност на обжалвания съдебен акт. Общите основания за неправилност на обжалваното решение / чл.281,т.3 ГПК/, макар и да отговарят на изискването за редовност на касационната жалба относно точното им и мотивирано изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, не могат да запълнят изискуемото съдържание на основанията за допускане на касационно обжалване / чл.280, ал.1 ГПК/. Във фазата на селектиране на частната касационна жалба касационната инстанция не извършва проверка на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Тази проверка ще се осъществи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. Депозирано е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което буквално повтаря съдържанието на частната касационна жалба с изключение на частта, с която се цитира задължителна според частния касатор практика на ВКС, на която противоречи обжалваното въззивно определение.
Ето защо не е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението на ПАС до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №38/26.01.2017г. по ч.т.д. № 29/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: