О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София, 03.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2453 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Екстрийм“ЕООД / н/ против решение № 168/06.06.2018г. по в.т.д. № 188/2018 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 258/11.08.2017г. и допълнително решение № 46/26.01.2018г. по т.д. № 190/2016г. на Окръжен съд- Стара Загора в частта, с която е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Есктрийм“ЕООД /н/ на осн. чл.647, ал.1, т.3 ТЗ сделката, сключена с НА № 58, том II, рег. № 2004, дело № 223/2014г. на нотариус с рег. № 381, вписан в СВ гр.Ст.Загора с вх. рег. № 6886/26.06.2014г., акт 145, том XIXдело № 3875/2014г., имаща за предмет продажба от касатора на П. С. С. на подробно описаните в нотариалния акт недвижими имоти.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, както и за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по касацията М. Г. С. – синдик на „Есктрийм“ЕООД /н/ в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по иска П. С. С. и третите лица помагачи – В. И. В. и Б. Желев Й. не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че атакуваната от синдика на несъстоятелния търговец възмездна сделка, с която касаторът е продал на П. С. С. процесните седем имота, е сключена в рамките на двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и е след датата на неплатежоспособността, на осн. чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Въз основа на неоспореното от страните заключение на в.л. К., съдът е установил, че към момента на сделката пазарната цена на прехвърлените имоти надвишава с 20 000лв. уговорената от страните продажна цена от 180 000лв., която освен това е следвало да се заплати не веднага, а в шестгодишен срок от сключването на договора, при това без да са уговорени лихви или даване на обезпечения от страна на купувача. Вещото лице след прилагане на формула за дисконтиране е изчислило, че при отчитане на горните фактори действителната стойност на вземането на продавача е 93 172,52лв. Следователно предвид комплексното проявление на посочените условия ПАС е преценил, че се касае до възмездна сделка, при която даденото по нея значително надхвърля по стойност полученото.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело следва да се постави от касатора. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не формулира изрично нито един правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Позовава се единствено на очевидна неправилност на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Поддържаното от него становище дословно повтаря оплакванията по касационната жалба, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК: че разликата от 20 000 лв. между пазарна цена от 199 806,40 лв. и договорена цена от 180 000 лв. не води до извод за значителна неравностойност на престациите по договора, както и че страните разполагат с договорна свобода да предвидят продължителност на срока за плащане и да не уговорят обезпечения в полза на кредитора. Следователно разглеждането на конкретните оплаквания предполага преценка на събраните по делото доказателства: на процесния договор, на заключенията на ССЕ, и преценка дали правилно е бил приложен материалният закон, т.е. насочва към обсъждане по същество на касационната жалба, а оттук и на правилността на обжалваното решение.
Настоящият състав намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на ПАС.
На осн. чл.649, ал.6 ТЗ касаторът следва да понесе разноските за заплащане на държавна такса в размер на 30лв., на осн. чл.18, ал.2, т.1 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 1612 /27.06.2018г. по в.гр.д. № 23/2018г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Екстрийм“ЕООД / н/ да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30лв., на осн. чл.649, ал.6 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: