О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София 27.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 252 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Л. В. В. от гр. П. против решение № 1* от 24.10.2008г.по в.гр.д. № 126 по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 136 от 30.11.2007г., постановено по гр.д. № 513/2007г.на Районен съд Асеновград.
Не сочи основание за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и не конкретизира съществен материалноправен или процесуално-правен въпрос. Такъв не може да бъде изведен и от съдържанието на подадената касационна жалба,тъй като в нея се съдържат доводи само за неправилност на постановеното решение. Позовава се и на Лисабонската стратегия.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение, с което е отхвърлен предявения от Л. В. В. против И. по р. и г. ресурси”К. Малков”гр. Садово,представляван от директора К. за отмяна на Заповед № Д* от 4.05.2007г.като неоснователен и недоказан и са присъдени направените по делото разноски.
В касационната жалба наведените твърдения са единствено за неправилност на така постановеното решение поради обстоятелството,че осъщественото с обжалваната заповед пренасочване води до промяна на характера и на мястото на извършваната работа ,за законосъобразността на което е необходимо съгласие.
Касаторът не е посочил съществен процесуално-правен въпрос,който да е разрешен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл.280 от ГПК. Единствено са изложили доводи за неправилност на въззивното решение. Неправилността на възивното решение не е основание за допускане на касационното обжалване, а касае преценка по съществото на спора,във връзка с това дали въззивният съд е допуснал грешка при издирването или прилагането на правната норма,която преценка касационният съд не може да извърши преди да констатира наличие на някое от основанията за допустимост на подадената касационна жалба по чл. 280 от ГПК. С приемането на ГПК/ДВ бр. 59 от 20.07.2007г./законодателят предпостави достъпа до касационно обжалване от предварителна преценка за допустимост на подадената касационна жалба. При положение,че не се навеждат доводи за наличие на съществен процесуално-правен въпрос,който да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ако същественият въпрос е свързан с това дали за осъщественото с обжалваната заповед пренасочване е било необходимо съгласието на служителя-то отговорът на този въпрос е отрицателен и той не е разрешен от въззивния съд нито в противоречие с практиката на ВКС,нито е решаван противоречиво от съдилищата,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Законосъобразно е едностранно предприетото в случая изменение на трудовото правоотношение от страна на работодателя,тъй като в случая то не е довело да изменение на съдържанието на трудовото правоотношение и на договореното трудово възнаграждение. Видно от сключения трудов договор –жалбоподателката е заемала длъжността ”научен сътрудник-ІІІ степен”,с шифър-2212 и с посочено място на работа ”Селекция и семепроизводство на културни растения”. Безспорно е, че в ”Селекция и семепроизводство на културни растения”се включват четири направления отдел”Ориз”,отдел”Пшеница”,отдел”Сусам”и отдел”Фъстъци”. С процесната заповед тя е пренасочена от дейността по проект”Пшеница”в проект”Ориз”, като обстоятелството,че за това е била налице производствена необходимост е установено с решение на Научния съвет на ИРГР С. С така извършеното пренасочване –не е променена нито заеманата длъжност/тя се е водила под същия шифър/,нито трудовото възнаграждение,нито характера и мястото на осъществяваната дейност.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 24.10.2008г.по в.гр.д. № 126 по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.