О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София 13.06.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 26 април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 318 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Ц. Т. Г., чрез адв. Д. Д. против решение № 288/14.12.2011 г. по в. гр. дело № 337/2011 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 157/26.04.2011 г. по гр.дело № 158/2001 г. на Ловешкия районен съд. С последното е отхвърлен предявения иск от жалбоподателката за намаляване на завещателните разпореждания, извършени в полза на С. Х. Г., починал на 13.02.2007 г. по саморъчно завещание от 09.04.1992 г. на общия наследодател Х. Г. П./Р./, б.ж. на [населено място], общ.Л., починал на 11.01.1996 г., отхвърлен е предявения иск от жалбоподателката за намаляване на дарението в полза на Т. С. Г., извършено от общия наследодател Х. Г. П./Р./ по нот.акт № */80 г. Със същото решение е допуснато да се извърши съдебна делба между жалбоподателката, Т. С. Г. и М. Ц. Г. върху съсобствени земеделски земи, получени по наследство от общия наследодател Х. Г. П. както следва – поземлен имот № *, с площ от 12 836 кв.м., поземлен имот № * с площ от 5 198 кв.м., поземлен имот № * с площ от 659 кв.м., поземлен имот № * с площ от 3 199 кв.м., поземлен имот № * с площ от 7 798 кв.м., поземлен имот № * с площ от 3 100 кв.м., поземлен имот № * с площ от 1 101 кв.м., поземлен имот № * с площ от 4 500 кв.м., всички находящи се в землището на [населено място], общ.Л., с обозначение по кадастралната карта на същото село при делбени части – 2/4 ид.части за Ц. Т. Г. и по 1/4 ид.част за Т. С. Г. и М. Ц. Г., като предявения иск в частта за допускане до делба на земеделски имоти, собственост на общия наследодател Ц. И. П. е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение е допуснато да се извърши съдебна делба между жалбоподателката, Т. Г. и М. Г. върху недвижимия имот дворно място с площ от 850 кв.м., находящо се в [населено място],[жк]с построените върху него къща, кухня, сушилня и хамбар и ? ид.част от дворното място, цялото от 850 кв.м. с идентификатор *, находящо се в [населено място] и построените в него шест сгради при делбени части – 2/12 ид.части за Ц. Т. Г., 9/12 ид.части за Т. С. Г. и 1/12 ид.части за М. Ц. Г..
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
В изложението са формулирани въпросите: 1. въззивният съд приложил неточно разпоредбите на чл.31 ЗН, в които е посочен начина на изчисляване размера на разполагаемата и запазена част от наследството на наследник с право на запазена част. Според жалбоподателката към момента на откриване на наследството на Х. П. административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти не е приключила с влезли в сила окончателни позитивни решения, в които недвижимите имоти са индивидуализирани по вид, начин на ползване, площ, граници, категория, съответно идентификационен номер. В тази част обжалваното решение противоречи на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС – т.3, решение № 139/20.03.2002 г. по гр.дело № 523/2001 г. на ВКС I г.о, решение № 417/06.06.2005 г. по гр.дело № 90/2005 г. на ВКС I г.о., решение № 413/15.06.2004 г. по гр.дело № 5/2004 г. на ВКС I г.о. Според жалбоподателката при неприключила административна процедура по реституиране на земеделските земи, те не са част от патримониума на наследодателя и не следва да се вземат предвид при изчисляване наследствената маса при прилагане на чл.31 ЗН за определяне на запазена и разполагаема част от наследството, 2. Ловешкият окръжен съд при определяне на наследствената маса, останала от Х. П. допуснал и нарушения на процесуалните правила, като игнорирал доказателства досежно дяловия капитал на наследодателя, който според заключението на вещото лице по назначената СИЕ е 38 697 лв., 3. че процесните земеделски земи са придобити от наследодателя Х. П. през време на брака му с Ц. П., че същите имоти не са индивидуална собственост на Х. П., решен в противоречие с ППВС № 8/1980 г. и решение № 201/28.03.2006 г. по гр.дело № 898/2005 г. на ВКС I г.о.
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че страните са наследници по закон на Х. Г. П.-б.ж. на [населено място], общ.Л., починал на 11.01.96 г. и на съпругата му Ц. П., починала на 11.11.87 г. Жалбоподателката Ц. Г. е наследник на Т. Х. Г. син на наследодателите, починал на 02.09.85 г. Наследник по закон на посочените наследодатели е и С. Х. Г.-син, починал на 13.02.2007 г. и оставил наследници М. Ц. Г. – съпруга и Т. С. Г. – син.
Прието е, че наследодателят Х. П. дарил на Т. Г. ? ид.част от дворното място и от построените в него къща, кухня, сушина и хамбар с нот.акт № */80 г. През 1992 г. наследодателят Х. П. продал на Т. Г. 1/6 ид.част от същото дворно място и от построените в него къща, кухня, сушина и хамбар, представляващо парцел *, пл. № * в кв.* по плана на селото. Продажбата е извършена с нот. акт № */92 г.
Прието е от съда, че с решение № 35/03.06.1999 г. е възстановено правото на собственост на Х. Р./П./ съгласно план за земеразделяне на земеделски имоти, по осем пункта, подробно описани в същото с обща площ от 38.500 дка. След влизане в сила на кадастралната карта на [населено място] посочените имоти са отразени със съответните идентификационни номера.
Съдът е приел, че със саморъчно завещание от 09.04.92 г. Х. П. завещал на сина си С. Х. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество в страната и извън нея.
С влязло в сила на 01.06.2009 г. решение от 18.12.2007 г. по в. гр.дело № 135/2007 г. на Ловешкия окръжен съд е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от Ц. Г. против М. Г. и Т. Г. за признаване за установено по отношение на последните, че саморъчното завещание е неистинско – не е подписано и подписано от Х. П..
С влязло в сила на 30.12.2005 г. решение от 24.04.2002 г. по гр.дело № 14/2002 г. на Ловешкия районен съд е отхвърлен искът на Ц. Г. против М. Г. и Т. С. за прогласяване нищожността на дарение на недвижим имот – ? ид.част от дворното място и ? ид.част от построените в него сгради в землището на [населено място], като неоснователен.
Жалбоподателката Ц. Г. е поискала възстановяване на запазената й част от наследството от Х. П., накърнена от извършеното дарение и завещание.
От правна страна съдът е приел, че към момента на откриване на наследството, останало от Х. П. – 11.01.96 г. призовани към наследяване са децата му – С. Х. Г. – син и Ц. Т. Г. – внучка, наследник на починалия на 01.09.85 г. син Т. Г.. С. Х. Г. е починал в хода на производството и на осн.чл.120 ГПК/отм./ е заместен от М. Г. – съпруга и Т. Г. – син. Правата на посочените лица по отношение наследството, оставено от Х. П. са – по ? ид.част за М. Г. и Т. Г. и 2/4 ид.части за Ц. Г..
Прието е от съда, че в наследство от Х. П. са останали земеделски имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и урегулиран поземлен имот, находящи се в землището на [населено място], общ.Л..
По отношение на земите, възстановени по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ съдът е приел, че представляват новооткрито наследство по смисъла на чл.1 ЗН и чл.92а, изр.2 ЗН, като кръгът на законните наследници на възстановената собственост се определя към момента на смъртта на наследодателя.
Съдът е приел, че саморъчното завещание на наследодателя Х. П. от 09.03.1992 г., с което е завещал на своя син С. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество е валидно. В тази насока е взето предвид влязлото в сила решение по гр.дело № 135/2007 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отхвърлен искът на жалбоподателката Ц. Г. против М. Г. и Т. Г. за признаване за установено по отношение на последните, че саморъчното завещание е неистинско. Съдът е съобразил, че с решение № 4 от 27.02.96 г. на КС в сила от 16.03.96 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.90а ЗН в частта относно завещанието.
Въззивният съд е направил извода, че с решението на районния съд не е зачетено действието на универсалното завещание и земеделските имоти са допуснати до делба между съделителите при делбени части – по ? ид.част за М. Г. и Т. Г. и 2/4 ид.части за жалбоподателката Ц. Г.. Съделителите Ц. Г. и Т. Г. не са обжалвали решението и поради това съдът е направил извода, че положението на жалбоподателката Ц. Г. – въззивник не следва да се влошава, че по този начин правата й по отношение на посочените имоти не са нарушени.
Прието е, че процесните земеделски имоти не са придобити в режим на семейна имуществена общност през време на брака на наследодателите Х. П. и Ц. П.. Извода съдът е извел като е съобразил липсата на доказателства в тази насока.
Относно урегулирания поземлен имот, находящ се в [населено място], представляващ ? ид.част от дворното място и построените върху него къща, кухня, сушилня и хамбар съдът е приел, че наследодателят е придобил същият през време на брака си с Ц. П. и представлява семейна имуществена общност, прекратена на 11.11.87 г. със смъртта на съпругата. Частта на последната – ? ид.част от имота се поделя между наследниците – Х. П., С. Г. и Ц. Г. – по 1/6 ид.част. Останалата ? ид.част е собственост на Х. П.. Последният се е разпоредил с тази идеална част, като я е дарил на Т. Г. с нот. акт № */80 г. и с нот. акт № */92 г. е продал на Т. Г. наследената 1/6 ид.част от този имот.
Съдът е взел предвид, че с решение № 258/24.04.2002 г. по гр.дело № 14/2002 г. на Ловешкия районен съд е отхвърлен иска на Ц. Г. против М. Г. и Т. Г. за прогласяване на нищожността на дарението.
По претенцията на Ц. Г. за възстановяване на запазена част:
Съдът е приел, че жалбоподателката, като низходяща – внучка на наследодателя Х. П. – наследник на починал преди наследодателя син Т. Г. има право да упражни правото за възстановяване на запазена част от наследството.
Относно формиране на наследствената маса по чл.31 ЗН съдът е приел, че към момента на откриване на наследството – 11.01.96 г. наследодателят Х. П. е притежавал само земеделските имоти, които са оценени от вещо лице на стойност 395 052 лв./стари лв./. Прието е с оглед заключение на вещо лице по назначена оценителна експертиза, че към 11.01.96 г. стойността на подарената 1/2 ид.част от имота е 17 059 лв./стари лв./. Освен подареното в УПИ са построени и селскостопанска сграда и гараж, които не са предмет на дарението, като съдът е приел, че също следва да се включат в наследствената маса/до размера на ? ид.част/ и са на стойност 1 107 лв. и 2 240 лв.
Прието е, че общата стойност на наследствената маса е 415 458 лв./неденом.лв./.
Съдът е приел, че запазената част от наследството на наследодателя според чл.29,ал.1 ЗН е 2/3, а на разполагаемата – 1/3 ид.част. Стойностно според съда разполагаемата част е 138 486 лв./неденом.лв./. Дарението на имот, което наследодателят Х. П. е извършил в полза на съделителя Т. Г. е на стойност 17 059 лв./неденом.лв./ към датата на откриване на наследството – 11.01.96 г.
Прието е, че с извършеното дарение наследодателят не е надхвърлил разполагаемата си част. Запазената част на ищцата е 1/3 ид.част от активите и изчислена като стойност от наследствената маса е 138 486 лв./неденом.лв./. Като е съпоставил паричната стойност на запазената част с паричната стойност на дела на ищцата от допуснатите до делба земеделски имоти – 197 526 лв./неденом.лв./ съдът е направил извода, че не е накърнена запазената част на жалбоподателката от наследството на Х. П..
При тези съображения съдът е приел, че предявеният иск от Ц. Г. против Т. Г. и М. Г. по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на Х. П. и за намаляване на дарението от 29.09.80 г., извършено с нот. акт № */80 г., и за намаляване на завещателните разпореждания на наследодателя в полза на наследник по закон е неоснователен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението. С ТР № 1/19.05.2004 г. по г.дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС т.3-та е застъпено становището, че универсалните завещателни разпореждания имат действие и следва да се зачетат по отношение на замеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други, образувани възоснова на тях селскостопански организации и наследството на завещателя е открито преди обявяване на противоконституционността на нормата на чл.90а ЗН/обн.Д.в. бр.21/12.03.1996 г./, в хипотезите на висящ съдебен спор към датата на обявяване на противоконституционността на нормата на чл.90а ЗН, т.е. към 16.03.96 г. С въззивното решение съдът е разрешил правния въпрос в съответствие с даденото тълкуване. Общият наследодател Х. П. е починал на 11.01.1996 г. – т.е. наследството на завещателя е открито преди обявяване противоконституционността на нормата на чл.90а ЗН, а универсалното завещателно разпореждане е извършено на 09.03.1992 г. Съдът е констатирал, че универсалното завещателно разпореждане е следвало да се зачете, което първоинстанционния съд не е сторил с решението. Прието е, че районния съд, като не е зачел това завещателно разпореждане е допуснал до делба процесните земеделски имоти между страните по делото при делбени части по ? ид.част за М. Г. и Т. Г. и 2/4 ид.части за жалбоподателката Ц. Г.. Констатирано е от въззивния съд, че съделителите Т. Г. и М. Г. не са обжалвали решението, че по този начин правата на Ц. Г. по отношение на тези имоти не са нарушени. Тези решаващи изводи на въззивния съд не представляват отклонение от посочената практика на ВКС.
Цитираните от жалбоподателката решения – решение № 139/20.03.2002 г. по гр.дело № 523/2001 г. на ВКС I г.о, решение № 417/06.06.2005 г. по гр.дело № 90/2005 г. на ВКС I г.о., решение № 413/15.06.2004 г. по гр.дело № 5/2004 г. на ВКС I г.о. не обуславят извода за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 по поставения правен въпрос.
С решение № 139/20.03.2002 г. по гр.дело № 523/2001 г. на ВКС I г.о. е прието, че завещание, съставено след включване на имоти в ТКЗС няма действие за тези имоти, ако те реално не са възстановени приживе на завещателя и преди решението на Конституционния съд от 27.02.1996 г. В същата насока е и разрешението, дадено в решение № 417/06.06.2005 г. по гр.дело № 90/2005 г. на ВКС I г.о. Както се посочи в случая не е зачетено действието на извършеното универсално завещателно разпореждане и процесните земеделски имоти са допуснати до делба между съделителите при делбени части – – по ? ид.част за М. Г. и Т. Г. и 2/4 ид.части за жалбоподателката Ц. Г.. С оглед на това не е налице противоречиво разрешаван правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С решение № 413/15.06.2004 г. по гр. дело № 5/2004 г. на ВКС I г.о. съдът се е произнесъл по различна хипотеза, поради което и правните изводи са различни.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените правни въпроси в п.2-ри и 3-ти от изложението. Същите касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Въпросите се отнасят за възприетата фактическа обстановка от въззивния съд и обсъдените доказателства по делото. Тези основания подлежат на преценка при разглеждане на касационната жалба по същество, ако бъде допуснато касационно обжалване при наличие на ясно и точно формулиран правен въпрос при хипотезите на чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3-та ГПК. Настоящото производство е по чл.288 ГПК и съдът преценява само наличието на основания за допускане на касационно обжалване, които са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 288/14.12.2011 г. по в. гр. дело № 337/2011 г. на Ловешкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 516/26.01.2012 г., подадена от Ц. Т. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. Д. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: