ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 351
София, 17 . октомври 2008 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Мария Иванова
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 1* по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е разпореждането на Софийския градски съд от 23.07.2008 г. по гр.д. № 456/2008 за издаване на изпълнителен лист и е поискано спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение от 23.05.2008 г. по същото дело.
Недоволен от разпореждането е касаторът М. на т. , който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че не се допуска предварително изпълнение срещу държавата и държавните учреждения и иска спиране на изпълнението.
Ответникът по жалбата Н. М. С. я оспорва, като счита, че присъдената сума произтича от възнаграждение за работа, поради което е допустимо предварително изпълнение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че определението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като туря край на производството по издаване на изпълнителен лист. Частната жалба е подадена в срок и е редовна. В срок е подадено и искането за спиране на изпълнението.
Разгледани по същество частната жалба и искането за спиране са основателни.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че е допуснато предварително изпълнение на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в нарушение на закона въззивнят съд е приел, че осъдителното решение, с което е присъдено обезщетение по трудово правоотношение подлежи на предварително изпълнение. Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК на предварително изпълнение подлежи първоинстанционното решение, с което се присъжда възнаграждение или обезщетение за работа. Институтът на предварителното изпълнение обаче е неприложим по отношение държавата и държавните учреждения, в т.ч. лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, тъй като чл. 243, ал. 2 ГПК изключва всяка такава възможност. Отделно стои въпросът, че присъденото вземане е парично и съгласно чл. 519, ал. 1 ГПК то въобще не подлежи на принудително, а само на доброволно изпълнение.
Видно от изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено, а изпълнението на въззивното решение – спряно.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането на Софийския градски съд от 23.07.2008 г. по гр.д. № 456/2008 за издаване на изпълнителен лист.
СПИРА изпълнението на невлязлото в сила решение Софийския градски съд от 23.05.2008 г. по гр.д. № 456/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.