О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 351
С., 23.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март………………………………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………
гр.дело N 1071/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
К. Д. К. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Н. М. от АК-Смолян, е подала касационна жалба срещу решение № 112 от 30.04.2010 година по гр.д. N 171/2010 година на Смолянския окръжен съд. С въззивното решение е отменено решение № 4 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 298/2009г. на Д. районен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на касаторката срещу Средно общообразователно училище „Х. Б.”[населено място], за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 1/15.09.2009 г. на директора на училището, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „помощник-директор по учебната част” и за заплащане на обезщетение за незаконното уволнение в размер на 4 988,28 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът Средно общообразователно училище „Х. Б.”,[населено място], оспорва касационната жалба с писмен отговор, изготвен от пълномощника му адв. М. Г. от АК-Смолян и моли да не се допуска обжалване на въззивното решение поради липсата на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторката, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани материалноправните въпроси: “Законно ли е уволнението поради съкращаване на щата, когато уволнението е извършено преди списък-образец № 1 да бъде одобрен от началника на инспектора по образованието, при какви условия и към кой момент директорите на училища следва да изготвят и утвърждават длъжностните разписания на персонала и да утвърждават поименното разписание на длъжностите и следва ли в случаите на съкращаване на щата да извършват подбор между всички работници или служители, извършващи еднакви или сходни длъжности?” Представени са съдебни решения и опредения, за част от които няма данни да са влезли в сила или да решават спорове по същество. Друга част разискват въпроси по приложението на стара редакция на чл.329 КТ или прогласяват принципното положение, че подбор се извършва между всички лица, които заемат еднакви или сходни длъжности – р. от 3.01.2008 г. по кас. гр.д. № 592/07 г. на САС и р. № 2034 от 28.12.01 г. по гр.д. № 1581/01 г. на ВКС, I. г.о. Така поставените въпроси са от значение за правилното решаване на делото.
Следва да се има предвид, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС и ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВКС/, която по конкретното дело не е съобразена и то е решено в противоречие с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. По първите два въпроса вече има установена по задължителен ред съдебна практика, която се съдържа в няколко решения на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК – напр. № 416/12.07.2010 г. по гр.д. № 531/09 г. на IV г.о., № 597/6.10.2010 г. по гр.д. № 1659/09 г. на IV г.о., № 605/24.09.2010 г. по гр.д. № 892/09 г. на IV г.о. В тях е прието, че съгласно § 69, ал.1, т.5 от Закона за държавния бюджет за 2009 г. /разпоредбата е възпроизведена и в други изследвани години/ директорът утвърждава сам щатното разписание на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план, без да е обвързан от задължение за съгласуването му с началника на инспектората по образование. Противоречието между този текст на закона и Наредба № 3 на М. /приета на 18.02.2008 г./, в частта относно задължението по чл.10, ал.1 и чл.12, ал.4, следва да се реши в полза на по-високия по степен нормативен акт, съгласно чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове. Тъй като въззивното решение е в приетия от ВКС смисъл, няма основание да се допуска касационно обжалване.
Що се отнася до въпроса за подбора и кръга на лицата, които трябва да участват в него, налице е трайна и непротиворечива практика на съдилищата. Приложените две съдебни решения на състави на ВКС не се различават от приетото във въззивното решение, а тъкмо обратно – те са в един и същи смисъл. Съдът е установил, че се касае до единствена щатна бройка „помощник директор по учебната част”, чиито трудови функции съществено се различават от тези на „помощник директор по административно-стопанската дейност /АСД/” и „учител по български език и литература”, поради което няма основание за извършване на подбор и той не е задължителен.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 30.04.2010 година по гр.д. N 171/2010 година на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.