О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 18.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 351/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „М” О. със седалище в гр. П. против определение № 683 от 05.03.2010 г. по ч. гр. д. № 516/2010 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отменено постановеното от Пловдивски районен съд по гр. д. № 11727/2009 г. разпореждане от 02.10.2009 г. за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК срещу Д. М. Н. в качеството на Е. „М” за сумата 6 405.96 евро, дължима по запис на заповед, ведно със законната лихва от 29.09.2009 г., и е оставено без уважение искането за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист за посочената сума.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Жалбата инкорпорира и формално изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с формално позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Д. М. Н. в качеството на Е. „М” не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК. Според съдържащата се в цитираната разпоредба регламентация, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Обжалваното въззивно определение е постановено по повод частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист на основание чл.418, ал.1 и ал.2 от ГПК относно парично задължение, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Независимо, че с определението е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, то не попада сред преграждащите определения по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като не е свързано с развитието на делото, а само с изпълнението на присъденото в рамките на това дело вземане. Обжалваемостта на въззивното определение не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, доколкото с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповед по чл.417 от ГПК, но не се разрешава по същество материалноправен спор за съществуването на вземането.
Предвид изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховния касационен съд становище, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга определения по чл.274, ал.3 от ГПК и не подлежат на касационно обжалване, изоставяйки застъпваното досега свое становище в обратен смисъл.
Необжалваемостта на атакувания съдебен акт обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от “М” О. – гр. П. частна касационна жалба против определение № 683 от 05.03.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 516/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :