Р Е Ш Е Н И Е
№ 351
София 09.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април, две хиляди и десета година в състав:
Председател : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4635/2008 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т”А. , град С., приподписана от пълномощника му адвокат М, срещу въззивно решение №182 от 14.07.2008 г. по гр. дело № 131/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №113 от 18.12.2007 г. по гр. д. №97/2005 г. на Ловешкия окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Е. И. И. , действаща като Е. „П”, искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот – аптека, находяща се в град Л. и чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 14 400 лв. – обезщетение за ползване на същия имот. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд необосновано е приел, че не е доказано правото му на собственост върху процесната аптека. Неправилно не е отчетено обстоятелството, че след като с влязло в сила решение на ВКС е бил признат за собственик на процесния имот, то извършените продажби нямат транслативен ефект.
Ответницата по касационната жалба Е. И. И. , действаща като Е. „П”, град Л., оспорва жалбата. Твърди, че след като приватизационната продажба е обявена за нищожна, то тя не е придобила право на собственост върху аптеката. Към момента на извършената от нея продажба на имота на „Ф”ЕООД – 04.04.2002 г., договорът за приватизация обаче все още не е бил обявен за нищожен, поради което дружеството и последващият купувач Дафинка П. са били добросъвестни и последиците на нищожната сделка не могат да им бъдат противопоставени.
С определение №350 от 06.04.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №182 от 14.07.2008 г. по гр. дело № 131/2008 г. на Великотърновския апелативен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос относно наличието на вещнопрехвърлително действие на продажба на имот от несобственик.
По този въпрос следва да се приеме за правилна трайно установената съдебна практика, според която продажбата на чужд имот не е нищожна, а няма вещноправен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ipse habet/
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът не е доказал, че е собственик на процесната аптека. Освен това ответницата упражнява фактическа власт върху имота на правно основание – договор за наем с трето лице, което е купило имота с договор, оформен с нотариален акт.
По делото е установено, че между ответницата Е, действаща като Е. „П” и А. за приватизация, на 22.10.1998 г., е сключен договор за приватизация на процесната аптека като обособена част. През 2002 г. с нотариален акт №58 Е. И. И. , действаща като Е. „П”, и И. В. И. са продали на „Ф”ЕООД аптеката. След това през същата година дружеството е продало имота на Дафинка М. П. С договор за наем от 12.09.2002 г. последната е предоставила ползването на аптеката на Е. И. И. , действаща като Е. „П”. От 28.10.1998 г. тя упражнява фактическа власт върху имота. С влязло в сила решение №71 от 12.02.2004 г. по гр. д. №628/2003 г. на ВКС договорът за приватизационната продажба на аптеката е прогласен за нищожен. Според приетата по делото експертиза обезщетението за ползване на процесния имот за исковия период е 14 400 лв.
При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод за неоснователност на исковете.
Предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск са установяване по безспорен начин, че ищецът е собственик на процесния имот и ответникът упражнява фактическа власт върху него без да има право на собственост или владение, а за иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, че последният е ползвал имота за исковия период без основание.
След като с влязло в сила съдебно решение договорът за приватизационна продажба на процесната аптека е прогласен за нищожен, то ответницата не е придобила право на собственост и извършените след това от нея и „Ф”ЕООД продажби нямат вещноправен ефект съобразно посоченото по-горе правило. Обстоятелство, че ответницата ползва имота като наемател въз основа на договор с последния купувач също не може да обуслови извод за неоснователност на исковете. Това е така, защото договорът за наем не е сключен със собственика на имота – ищеца по делото, поради което му е непротивопоставим. Собственикът може да ревандикира имота от всяко лице, което се намира в него – владее го или го държи без противопоставимо на самия него основание.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе исковете трябва да бъдат уважени като основателни.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 3218.32 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №182 от 14.07.2008 г. по гр. дело № 131/2008 г. на Великотърновския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „Т”А. , град С., срещу Е. И. И. , действаща като Е. „П”, град Л., че „Т”А. е собственик на магазин – аптека с площ 42 кв.м., обособена част от магазин за нехранителни стоки с 817 кв.м. застроена площ, находящ се подблоковото пространство на ЖСК „К”, гр. Л., УПИ * в кв.23а по плана на град Л., при граници на имота двор, ул.”Х”, ул. Б., ул. „В” и ул. „К” и ОСЪЖДА Е. И. И. , действаща като Е. „П”, град Л., да предаде на „Т”А. , град С., владението на същия имот.
ОСЪЖДА Е. И. И. , действаща като Е. „П”, град Л., да заплати на „Т”А. , град С., на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 14 400 лв., представляваща обезщетение за ползване на магазин – аптека с площ 42 кв.м., обособена част от магазин за нехранителни стоки с 817 кв.м. застроена площ, находящ се подблоковото пространство на ЖСК „К”, гр. Л., УПИ * в кв.23а по плана на град Л., при граници на имота двор, ул.”Х”, ул. Б., ул. „В” и ул. „К” за периода 28.10.1998 г. – 28.10.2004 г. заедно със законната лихва от 29.10.2004 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. И. И. , действаща като Е. „П”, град Л., да заплати на „Т”А. , град С., 3218.32 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.