2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
Гр.София, 17,05,2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 839 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Л. Л. и Л. А. Л., [населено място] срещу решение № 428/17.05.2010г., постановено по гр.д.№ 168/10г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 09.11.2009г. по гр.д.№ 1958/07г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касаторите против [фирма] искове с правно основание чл.254 ГПК /отм./ за признаване за установено, че не дължат сумата от 11416 лв., представляваща остатък от дълга на [фирма] и 1020 лв. – такси по изпълнителни дела.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор за кредит банката е предоставила на [фирма] сумата от 40000 лв., като за обезпечаване на задължението в размер на 27200 лв. от предоставения кредит и на лихвите и разноските А. Л. и съпругата му С. Л. учредили в полза на кредитора ипотека върху свой имот. На 10.11.2006г. А. Л. платил сумата от 11416 лв. по разплащателната сметка на [фирма], открита в [фирма] за обслужване на банковия кредит. Решаващият състав е изложил съображения, че плащането няма погасителен ефект, тъй като сметката, по която е направен преводът, била запорирана за публични задължения на [фирма] и постъпилата сума не могла да бъде използвана за удовлетворяване на кредитора.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от касаторите въпрос за погасителния ефект на извършено плащане по начин, посочен от кредитора, е от значение за формиране на изводите на въззивния съд. По този въпрос липсва задължителна за съдилищата практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторите следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 248.72 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 428/17.05.2010г., постановено по гр.д.№ 168/10г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите А. Л. Л. и Л. А. Л., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 248.72 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.