О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София, 17.12.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2847/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на „Орхание 1“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от синдика Г. Я. К., чрез процесуален пълномощник, за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 123 от 20.06.2018 г. по в.т.д. № 1/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение № 11 от 19.02.2016 г. по т.д. № 46/2012 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, е отхвърлен искът на несъстоятелното дружество, предявен срещу „Марина Д ОР“ ЕООД, [населено място], за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 вр. ал. 1 ЗЗД на сключения между тях договор за покупко-продажба на шест недвижими имота, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 46, том ІІІ, рег. № 1430, дело № 262 от 19.04.2007 г., вписан в СВ – Тетевен с вх. регистрационен номер 945 от 19.04.2007 г., акт № 143, том ІІІ, дело № 584/2007 г., партидна книга том 1694, стр. 19944, изменен с анекс № 74, т. 1, ОР 370/2009 г. от 10.02.2009 г. към описания нотариален акт, вписан под № 60, том І, дв.рег. № 131/2009 г., имотна партида 1941-1946.
Молителят поддържа, че посоченото влязло в сила въззивно решение противоречи на решение № 202 от 21.12.2017 г. по т.д. № 689/2017 г. и на определение № 578 от 03.11.2015 г. по ч.т.д. № 2168/2015 г., двете на ВКС, постановени в същото исково производство.
Против молбата за отмяна е постъпил писмен отговор от „Марина Д ОР“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, със становище за нейната недопустимост, евентуално – неоснователност, по конкретно изложени съображения. Моли се молбата да се остави без разглеждане, евентуално – без уважение.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, при извършване на дължимата преценка за допустимост на молбата за отмяна, намира следното:
Молбата е предявена от легитимирана страна, в срока по чл.305 ал.1 т.4 ГПК, но се преценява като процесуално недопустима, по следните съображения:
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Противоречието следва да е в диспозитива /а не в мотивите/ на две решения. В случая молителят на първо място твърди противоречие на атакуваното решение с предходно постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение на ВКС. Релевираното от страната противоречие между решение и определение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо, не попада в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
На следващо място молителят навежда противоречие на влязлото в сила въззивно решение с решение № 202 от 21.12.2017 г. по т.д. № 689/2017 г. по описа на ВКС, с което при касационното обжалване на първото въззивно решение № 247 от 31.10.2016 г. по в.т.д. № 121/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново същото е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Задължителните указания в Постановление № 2/1977 г. на Пленума на Върховния съд, т. 2, запазили действието си и при сега действащия ГПК /ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, съобразени и възпроизведени и в Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, са, че с оглед естеството на института, на отмяна по реда на извънредния съдебен контрол подлежат само тези съдебни актове, с които се разрешава спор за материално право и които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани.
Отмяната е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове и е допустима в изчерпателно изброени в закона хипотези, които не могат да се тълкуват разширително. В настоящия случай, въпреки че се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, молителят реално не сочи друго влязло в сила решение, което да противоречи на решение № 123/20.06.2018 г. по в.т.д. № 1/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, доколкото не се касае до противоречиви влезли в сила решения по тъждествено спорно право, а до решения, постановени в рамките на един правен спор от различни съдебни инстанции. Решението на ВКС, с което първото въззивно решение е обезсилено, не представлява решение по съществото на спора, не се ползва със сила на пресъдено нещо и поради това не може да служи като основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно задължителните указания на ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато релевираните от молителя доводи съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК, както е в случая. С оглед горното, противоречието между така посоченото решение на ВКС и въззивното решение, чиято отмяна се иска, също не попада в предметните предели на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
По изложените съображения, доколкото обстоятелствената част на молбата не кореспондира с поддържаното основание за отмяна, предвид характера на актовете на съда и обстоятелството, че същите са постановени от различни инстанции по едно и също исково производство, а и доколкото не се касае за порок, който може да бъде отстранен по реда на чл. 306, ал. 1 ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане.
Така мотивиран и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Орхание 1“ ООД – в несъстоятелност за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 123 от 20.06.2018 г. по в.т.д. № 1/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: