О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София 27.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 285 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от В. И. Н. -чрез процесуалния му представител-адвокат П. против решение № 1* от 26.11.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Варненски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 1* от 20.05.2008г. по гр.д. № 5010/2007г.на Районен съд Варна.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Твърди,че е налице противоречива съдебна практиката по следния съществен материално-правен въпрос: може ли да се установи дължимостта и размера на неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд на военнослужещ в случаите когато не може да се установи- точно колко дежурства, в кои дни,с каква часова продължителност е давал жалбоподателя през процесния период,поради поради това,че работодателят е унищожил изискуемите се документи. Прилага тридесет и две решения на различни съдилища,от които – 11 броя на Районен съд Бургас, 6 броя на Районен съд Варна, 2 броя на Районен съд Поморие, 3 броя на Окръжен съд Варна, 6 броя на Окръжен съд Бургас и 3 броя на Апелативен съд Бургас.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва и допустимостта, и основателността й.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос е съществен,тъй като е свързван с доказването на исковата претенция и от решаването му зависи изхода на спора.
Въззивния съд е оставил в сила решение на районния съд,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.203 ал.3 и чл.250 от Закона за о. и въоръжените сила на Република България/ЗОВСРБ/ срещу М. на о. за осъждане за заплащане на сумата от 12 503.88лв.,представляваща обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 30.03.2001г.-30.04.2007г.и сумата от 5 559.10лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко месечно вземане,считано от първо число на месеца,следващ месеца,през който е следвало да бъде заплатено съответното възнаграждение,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като неоснователни. За да постанови решението си съдът е приел,че ищецът, върху когото е тежестта на доказване не е установил факта на полагане на извънреден труд,тъй като заключението на приетата по делото експертиза може да е индиция за евентуално положен извънреден труд,но не е достатъчно да обоснове извод за основателност на предявения иск. В този смисъл са и две от приложените към касационната жалба решения – по гр.д. № 1714/08г.на ВОС, и по гр.д. №236/08г.на ВОС.
Обратното е прието в 24 от приложените решения на БРС,БОС,ВРС,ВОС и БАС. Видно от мотивите на същите-при идентични хипотези-съдилищата са счели,че приетите по делото „експертизи са годно доказателство за формиране на фактически и правни изводи,основани на законовата регламентация за правото на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд”/реш. №1908 от 2.11.2006г.по гр.д. №278/07 на БРС,реш. №1935 по гр.д. №1675/07г.на БРС,реш. №40 по гр.д. № 8/2007г. на БОС,реш. №14 по гр.д. №2097/06г.на БРС,реш. №112 по гр.д. №270/07г.на БОС,реш. №132 по гр.д. №178/07г.на БАпС,реш. №313 по гр.д. №993/06на БРС,реш. № 1* по гр.д. № 588/06г.на БРС,реш. №119 по гр.д. №259/07г.на БОС,реш. №109 по гр.д. №139/07на БАпС, реш. №123 по гр.д. №1857/06г.на БРС,реш. №ІІ-117 по гр.д. №261/07г. на БОС, реш. №197 по гр.д. №2465/06г.на БРС,реш. №46 по гр.д. №708/07г.на БОС, реш. №1469 по гр.д. №2714/07г.на БРС,реш. №ІІІ-86 по гр.д. №66/08г.н БОС,реш. №99 по гр.д. №143/08 на БОС, реш. №3705 по гр.д. № 7444/06г.на ВРС,реш. №1517 по гр.д. №6463/07г.на ВРС, реш. №2438 по гр.д. №7461/06г.на ВРС,реш. №2552 по гр.д. №9933/06г.на ВРС, реш. №2556 по гр.д. №6458/07г.на ВРС,реш. №1045 по гр.д. №874/08г.на ВОС,реш.по гр.д. №1969/08г.на ВОС.
При тези данни е явно,че по поставения съществен въпрос е налице противоречива съдебна практика,което е основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед но горното и като констатира,че държавна такса не се дължи, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1234 от 26.11.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Варненски окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.