Определение №351 от по гр. дело №28/28 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       
                        По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
 
№ 351
 
                                       София, 26. 04. 2010 г.
 
 
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО  отделение, в закрито заседание  деветнадесети април,  две хиляди и десета   година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
                                    ЧЛЕНОВЕ :   Костадинка Арсова
                                                                       Василка Илиева          
 
 
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова  гр. дело № 28/2010 година
 
 
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Л. Я. К. и Н. Я. К. , представлявани от адвокат М са подали касационна жалба срещу решение № 710 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Б. окръжен съд, с което е отменено решение № 836 от 5.03.2007 г. по гр.д. № 397 от 2006 г. на Р. районен съд и е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост по наследство и давност върху недвижим имот УПИ № Х* от кв.41 по действащия ПУП на гр. Б., община Р.. В касационната жалба се подържа, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила защото в мотивите към съдебният акт за пръв път съда е посочил, че не кредитира изводите на представената техническа експертиза. Считат , че изводите на съда са необосновани защото не съответстват на представените доказателства и противоречат на материалния закон.
Ответника община Р. е взел становище по жалбата , счита ,че решението е правилно и излага съображения в тази насока.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Л. Я. К. и Н. Я. К. не следва да се допусне до касационно разглеждане при условията на хипотезата на чл.280 , ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебно решение , което е неблагоприятно за нея, в законният едномесечен срок.
Основание за този извод , ВКС Първо гражданско отделение намира в следните обстоятелства:
Благоевградския окръжен съд е отхвърлил предявеният от Л. Я. К. и Н. Я. К. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот съставляващ парцел ****ви, им. пл. № 854 от кв.41 по плана на с. Б., община “. по плана от 1960 г. Намерил е че този имот представлява публична държавна собственост защото е бил отчужден по реда на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ в редакцията му от 1959 г. съгласно която терена се счита отчужден по предвижданията на улично регулационният план след заплащане на обезщетение. В конкретния случай няма спор, че в полза на наследодателят на ищците е извършена замяна на отчужден техен имот с парцел ****ви от кв.49 с площ от 200 кв.м. Ищците считат, че отчуждаването и замяната касаят само 200 кв.м. , а не целия парцел ****ви с площ от 722 кв.м. който е бил отреден за охранителна зона на минералните изводи. В заключението на в.л. Илия Н. А. изрично е упоменато че с решение № 6, т.4 от Протокол № 3/27.03.1967 г. на ИК на на ОбНС, гр. Б. е предвидено , че наследодателя Я следва да се обезщети за отчуждения имот пл. № 854 ведно с построените върху него стопански сгради с предоставяне на държавен парцел ****ви от кв.49 с придаваеми по регулация места. В този смисъл е и съставеният първоначално акт за дър.собственост № 1* от 20.02.1964 г. Въззивният съд подробно аргументира защо счита, че с това собственика е получил имотно обезщетение за целия отчужден имот и че същия е станал необратимо държавна собственост с предоставяне на имотното обезщетение. Подробно е посочено, че е без значение дали владението върху терена е било предадено на общината или държавата или ползването му е продължило в лицето на предишните собственици или техните наследници. Те не са могли да го придобият на оригинерно основание на няколко основания, които са анализирани в съдебният акт.
Настоящия състав намира, че материално правните и процесуални въпроси са разгледани в съответствие с константната практика на ВКС и не се налага промяна на вече установената практика, поради което допускането на касационно обжалване на решението не е необходимо в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 710 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Б. окръжен съд .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top