4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр. София, 08.06.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Т.Калчева, т.д. № 714 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. В. В., [населено място] и Л. П. В., [населено място] срещу решение № 1907/12.10.2016г., постановено по в.гр.д. № 2248/2016г. от Софийския апелативен съд, потвърждаващо решение № 5548/27.07.2015г. по гр.д. № 1762/2014г. на Софийски градски съд, с което настоящите касатори са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] солидарно при условията на съпружеска имуществена общност следните суми: на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – 25 000 евро, представляващи платена сума по предварителен договор от 29.09.2010г. за покупко – продажба и замяна на недвижим имот, развален поради виновно неизпълнение на задълженията на ответниците по него, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.02.2014г.) до изплащането й; на основание чл.86 ЗЗД – 4 233,71 лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата от 25 000 евро за периода от 03.04.2014г. до 06.02.2014г. включително; на основание чл.93, ал.2 ЗЗД сумата от 40 000 евро – двоен размер на задатъка по предварителния договор; на основание чл.86 ЗЗД – 3 386,96 лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на единичния размер на задатъка от 20 000 евро за периода от 03.04.2014г. до 06.02.2014г. включително; на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 7 056,23 лв. – разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, а допусканетo на касационно обжалване основават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен валиден предварителен договор за продажба и замяна на недвижими имоти на 29.09.2010г., който отговаря на изискванията по чл.19, ал.2 ЗЗД. Изложил е съображения, че за сключването и действителността на предварителен договор не е необходимо решение на Общото събрание на ООД, респ. на едноличния собственик на капитала на дружеството – прехвърлител. Решаващият съд е констатирал наличието на потвърждаване на сключения от лице без представителна власт договор, като се е позовал на направено плащане на част от договорената цена от управителя на ищцовото дружество (с изрично посочване на предварителния договор от 29.09.2010г. в основанието за плащане) и с подписването на анекс към договора на 19.12.2010г. Счел е за безспорно доказано плащането и приемането от ответниците на договорената цена за уравняване стойностите на заменяните имоти. Приел е за установено, че страните са придали функцията на задатък на авансово платената в деня на подписване на договора сума от 20 000 евро. Според въззивния съд са осъществени предпоставките за извънсъдебно разваляне на предварителния договор – ответниците не са сключили окончателен договор в допълнително уговорения срок и са прехвърлили собствеността на недвижимия имот на друго лице, както и ищцовото дружество, в качеството си на изправна страна по договора, е отправило писмено изявление до неизправната страна за развалянето му.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, озаглавено „Конкретизация на касационна жалба“ и адресирано до Софийски апелативен съд, касаторите поставят следните въпроси: 1. Нищожен ли е предварителният договор между страните от 29.09.2010 г. при липса на идентификация на предмета, липса на документи за собственост на имотите и липса на конкретни цени на същите, т.е. без реални данни, на базата на които да може да се извърши преценка за тяхната еквивалентност и съотносимост?; 2. Анексът към един договор съставлява ли неразделна част от него?; 3. Налице ли е един нищожен предварителен договор, след като същият се различава съществено като предмет и страни със сключения по – късно, на 19.12.2010г. анекс към него?; 4. Налице ли е съществено процесуално нарушение при неуведомяване и невръчване на постъпили по делото писмени доказателства?.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1 – 3 на разпоредбата. По смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Същият трябва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В случая касаторите не са формулирали конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са от значение за изхода от спора по делото.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, първият и третият въпроси не изискват тълкуване на правна норма, а се отнасят до възприемането на фактическата обстановка от решаващата инстанция, което е относимо към евентуалната неправилност на въззивното решение. По смисъла на тълкувателното решение, преценката за правилността на обжалвания съдебен акт е предмет на самия касационен контрол и е без значение в производството по допускането му.
По отношение на втория въпрос – същият е формулиран абстрактно и теоретично, без да е отнесен към мотивите на решението, поради което не може да изпълни общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният от касаторите четвърти въпрос представлява оплакване за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението, се квалифицират по чл.281, т.3 ГПК и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Дори и да се приеме, че поставените въпроси отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК, същите не могат да мотивират допускане на касационното обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като недоказано следва да се прецени поддържаното от касаторите допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид липсата на позоваване на задължителна или трайна съдебна практика, на която атакуваното решение да противоречи. По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, същото не следва да бъде обсъждано, тъй като е заявено бланкетно, без да е аргументирано в какво се изразява значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторите следва да заплатят направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 1 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор № 0895882/16.03.2017г. и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1907/12.10.2016г., постановено по в.гр.д. № 2248/2016г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. В. В. и Л. П. В., и двамата с постоянен адрес: [населено място], община „О. к.”, [населено място], [улица] да заплатят на [фирма], [населено място], [улица], ет.4, ап.11 сумата от 1 200 лв. (Хиляда и двеста лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.