О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 07.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 228/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Т.- групова практика за първична извънболнична медицинска помощ”, [населено място], чрез пълномощника й адв. Н.П., против решение № 1426 от 21.10.2010 г. по в.гр.д. № 2565/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е отменил решението от 04.08.2010 г. по гр.д. № 4198/2010 г. на Пловдивския районен съд е уважил предявените от Ц. З. М. против касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ.
Ответницата по жалбата Ц. З. М., чрез пълномощника й адв. Т.Ф., изразяват становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въпросът, по който се е произнесъл съдът и който е от решаващо значение за изхода на делото, е: постигнато ли е взаимно съгласие между страните за прекратяване на трудовия договор и кога, както и какво е значението на нотариално заверено копие от документ. Счита, че материалноправният въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, в подкрепа на което са приложени решение № 256/07.07.2009 г. по гр.д. № 157/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 15/19.01.2007 г. по гр.д. № 1069/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о., и решение № 168/12.03.2009 г. по кас.гр.д. № 30/2008 г. на САС.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В настоящият случай въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание по чл. 325 т. 1 КТ, тъй като не е налице писмено изразено съгласие от ищцата с направеното от ответника писмено предложение в 7-дневен срок от получаването му на 28.12.2009 г., следователно не е постигнато взаимно съгласие. Даденото от съда разрешение относно предвидените в чл. 325 т. 1 КТ предпоставки не е в противоречие с приложените към изложението съдебни решения, в които също е прието, че за да е налице взаимно съгласие волеизявленията и на двете страни трябва да са изразени писмено. То е в съответствие и със задължителната практика на ВКС- решение по гр.д. № 565/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че за постигане на взаимно съгласие по смисъла на чл. 325 т. 1 изр. първо КТ е необходимо двете насрещни волеизявления на страните, както предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и приемането на същото, да са изразени писмено. Писмената форма е условие за действителността им. Не е възможно формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудов договор чрез устни волеизявления на двете страни или на едната от тях. Всяка от страните трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Поставеният от касатора въпрос относно значението на нотариално заверено копие от документ не е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1426 от 21.10.2010 г. по в.гр.д. № 2565/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: