О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 352
София, 26. 04. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО отделение, в закрито заседание двадесети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1422/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Г. И. Б. , представляван от адвокат С е подал касационна жалба срещу решение № 1* от 25.06.2009 г. по гр.д. № 1* от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 439 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Пловдивския районен съд и е уважен предявеният от С. К. М. иск по чл.75 ЗС за търговски обект, включващ магазин и кафе- аператив , изграден в УПИ * , гр. П., бул. Х. № 1* касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност на съдебният акт , поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалният закон при преценката на осъществяваната фактическа власт върху обекта като владение от ищеца по делото. Оспорва се и вторият елемент от фактическият състав , тъй като касатора счита, че не е налице нарушение защото е влязъл в обекта с протокол за въвод във владение, изготвен по изпълнително дело от частен съдебен изпълнител.
Към касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което е наречено “приложение” и в което се обосновава допускане на касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материално правният въпрос за характера на владението като правоотношение със сложен фактически състав , което освен обективният признак – осъществяване на фактическа власт самостоятелно или чрез другиго , включва и субективен елемент – своене на вещта за себе си , което да бъде осъществявано спокойно и да се демонстрира по отношение на лицето , което до този момент се е считало за притежател на абсолютното вещно право. Счита ,че въззивният съд не е направил разлика между владелец и държател. Представя решения.
Ответникът С. К. М. не е взел становище.
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебно решение , което е неблагоприятно за нея, в законният едномесечен срок.
ВКС, състав на Първо гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба на Г. И. Б. тъй като не се установяват обстоятелства в предметното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по двата материално –правни въпроса за характера на владението и неговата отлика от държането и по съдържанието на елемента “нарушение на владението”.
Пловдивския окръжен съд се е произнесъл по предявеният от С. К. М. срещу Г. И. Б. посесорен иск по чл.75 ЗС , като в съответствие с практиката на ВКС е изследвал елементите от фактическият му състав , а именно: владение върху имота , което е с продължителност повече от шест месеца и нарушение на владението. Иска се предявява в шест месечен срок от осъщественото нарушение , който срок е преклузивен.
Пловдивския районен съд и въззивният съд са изследвали елементите на правоотношението и са констатирали, че ищеца осъществява фактическа власт върху спорния търговски обект , която е продължила повече от шест месеца ,т.е. от момента на неговото изграждане. Съгласно чл.68 , ал.1 ЗКС владението е осъществяване на фактическа власт лично или чрез другиго върху имот, който владелеца държи като своя. В случая е установено, че ищеца е осъществявал такава власт и е отдавал търговския обект под наем. Посесорният иск по чл.75 ЗС защитава именно осъществяваната фактическа власт върху вещта , не случайно закона е употребил израза “Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот,”имайки предвид ,че владението като елемент на правото на собственост има различно съдържание от владението при учредено право на ползване или суперфиция/ в този смисъл “Българско вещно право” академик Л. В. / . Самият касатор не оспорва обстоятелството, че ищеца е осъществявал фактическа власт върху търговската сграда. В конкретния случай ищеца осъществява фактическата власт ,т.е. владението , характеризиращо правото на ползване , което е получил с н.а. № 57, т.06, рег. № 7* н.д. № 1* от 2006 г. Именно за това, закона е използвал този разширен израз за да подчертае , че с този посесорен иск се защитава фактическата власт върху имота независимо от това какво вещно право притежава нейния носител.
В конкретиката изрично е обсъдено, че предмет на делбеното дело е бил имота ведно с изградената върху него жилищна сграда, като делбата им е извършена чрез изнасянето им на публична продан. Проданта е извършена по изп.д. № 366 от 2006 г. на ЧСИ А. , гр. П. и ответника е въведен във владение, включително и на обекта, в който са ситуирани магазин и кафене въпреки, че те не са били предмет на делбата и съответно на изпълнителния лист. При тези данни съдилищата са приели, че ищеца е осъществявал владение върху търговския обект и че срещу него е осъществено нарушение, изразяващо се в отнемане на фактическата власт върху него. В този смисъл нарушение е всяко действие с което се ограничава или отнема фактическата власт от владелеца.
Решението на въззивният съд съответства на трайната съдебна практика , формирана по посесорният иск по чл.75 ЗС поради което не следва да се допуска касационното му обжалване.
Настоящия състав намира, че материално правните въпроси са разгледани в съответствие с константната практика на ВКС и не се налага промяна на вече установената практика, поради което допускането на касационно обжалване на решението не е необходимо в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 25.06.2009 г. по гр.д. № 1* от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: