О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София,27.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4626/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№97412/19.7.2016 г., подадена от адв. Т. М. – процесуален представител на ищеца Е. С. Г. против въззивно решение №5094/17.6.2016 г. по гр.д.№5553/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III-Б въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №I-40-3/12.01.2016 г. по гр.д.№5983/2014 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 40 състав, с което са отхвърлени предявените от Е. С. Г. против Б. В. Б. обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че видно от съдържащата се по делото призовка ищецът /въззивник/ е получил препис от отговора по исковата молба, както и със същата е бил уведомен за публичното съдебно заседание на 28.10.2014 г. Прието е също така, че действително, за първото по делото публично съдебно заседание е бил представен от адв.З., пълномощник на ищеца, болничен лист, но липсва искане по чл.142 ГПК. Относно внезапно възникнало за ищеца препятствие, поради което да не може да се яви, доводи не се съдържат. Изложени са мотиви, че съгласно чл.56, ал.2 от ГПК страните, които са редовно призовани, при отлагането на делото, не се призовават за следващото съдебно заседание, когато датата му е обявена в заседанието, какъвто е и настоящият случай. Поради това не е зачетено оплакването за нарушена процедура по призоваването се явява неоснователен.
Въззивната инстанция е приела и, че единственото оплакване за неправилност на решението, който се сочи от въззивника, е във връзка с кредитирането от първата инстанция на показанията на разпитаните по делото свидетели. Отчетено е, че в публичното съдебно заседание на 28.10.2014 г. са били разпитани свидетелите, поискани и допуснати на страната на ответника; а представител на ищеца не се е явил, а самият ищец не е имал искане за допускане на свидетели на негова страна като той не се е явил, за да зададе въпроси на свидетелите на ответника. С оглед показанията на разпитаните пред районния съд свидетели СГС е стигнал до извод, че инцидентът е бил предизвикан от самия ищец. Установено е също така, че страните по спора са имали конфликти и преди процесната дата и при положение, че разпитаните свидетели са били преки очевидци на инцидента и при липсата на други показания, които да опровергават казаното показанията, правилно СРС ги е кредитирал. Наред с това сочените от свидетелите наранявания на ответника /въззиваем/ се потвърждават и от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, която видно от съдебния протокол не е била оспорена от нито една от страните.
Въз основа изложеното въззивната инстанция е споделила мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че постановеното решение е неправилно, тъй като СГС не е изложил собствени мотиви по съществото на спора и изобщо не се е произнесъл по главните възражения на ищеца. Сочи се, че:
1.Липсва произнасяне по възражението, че в конкретния случай по делото на е налице съпричиняване, поради липса на поведение на увреденото лице, което да е допринесло за настъпването на вредата.
2. Съдът изобщо не е обсъдил довода на ищеца, че дори и да е налице вербална провокация или агресия, факт, който се твърди единствено от свидетелите, осигурени от ответника и поради това следва да се преценява критично и с оглед на всички обстоятелства по делото, подобна провокация или агресия не може да да се разглежда като факт, обективиращ съпричиняване, тъй като под съпричиняване на физически вреди законът разбира физическо съпричиняване, т.е. ищецът сам със собствените си действия физически да е поставил началото на причинна връзка, която обективно и закономерно да е довела до наранявания. В конкретния случай въззивният съд се е съгласил с извода на първата инстанция, че не е налице неизбежна отбрана, т.е. ищецът не е нападнал ответника и въпреки това е приел, че тъй като се е почувствал обиден, ответникът едва ли не правомерно е нанесъл тежните наранявания на ищеца, като между обидата и нараняванията имало причинно-следствена връзка.
3. Липсва коментар по възражението, че дори и да се приеме, че ищецът действително е замахнал с брадва към ответника, при което е паднал, само от простото падане на земята, без удари от страна на ответника, както се твърди не е възможно да претърпи толкова многобройни, тежки и дълбоки наранявания както по предната, така и по задната част на главата и дори по седалищната област, причинени при това от предмет с остър ръб, видно от експертизите.
4. Липсва отговор в мотивите на съда на наведеното възражение от страна на защитата на ищеца, а именно, че нито в мотивите на първоинстанционното, нито във въззивното решение е изяснено в какво изобщо се изразява деликтът, с който се свързва евентуалната отговорност на ищеца – ответник по насрещния иск, след като в мотивите на двете решения се приема, че няма неизбежна отбрана, каквато е защитната теза на ответника по първоначалното дело.
5. Липсва произнасяне по възражението, че не е изяснено по категоричен начин в мотивите и по двете решения кой е правопораждащият факт по отношение на настъпването на твърдяната вреда по отношение на ответника и каква е взаимовръзката й с действията на ищеца.
6. Липсва произнасяне по възражението за тотална несъпоставимост, в смисъл нееднаквост на тежестта на вредите, претърпени от ищеца и ответника и оттук невъзможност за уеднаквяване и явна несправедливост на присъдените обезщетения на страните по делото, както и извършената компенсация.
Сочи се, също така, че въззивното решение не отговаря на нито едно от изискванията на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, доколкото са изложени оскъдни и бланкетни мотиви, които не отразяват самостоятелна правораздавателна дейност на въззивната инстанция и не съдържат изводи, основани на преценка на фактите и доказателствата, което от своя страна може да се приравни на липса на произнасяне по съществото на спора.
Цитира се практика на ВКС по чл.290 ГПК и ППВС №17/1963 г.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Б. В. Б. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №5094/17.6.2016 г. по гр.д.№5553/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: