О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 18.12.2008 г.
ЕМИЛ МАРКОВ – съдия във Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и осма година, като сложих за разглеждане ч. търг. дело № 340 по описа за 2008 г., за да се произнеса взех предвид:
Производството е по реда на чл. 257, ал. 1 ГПК.
Образувано е по съвместната молба с вх. №4832/31.Х.2008 г. на „Орел`2004” ЕООД и Филип Димитров Тошев – въззиваеми по гр. дело № 936/08 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, подадена от процесуалния им представител по пълномощие адв. Марин Г. Митрев от САК, с която, преди насроченото и проведено на 7.ХІ.2008 г. открито съдебно заседание по делото, се поддържа, че след като с подаването на въззивната жалба насрещната страна по спора „Агротехника” АД – гр. Карлово отново не била представила доказателства в подкрепа на твърденията си в исковата молба, недопустимо било събирането на такива, още повече „неотносими към правния спор”, да се прави впоследствие. С това се накърнявал принципът на процесуалната икономия, защото вместо да бъдело прекратено – поради липса на доказателства, въззивното производство щяло да продължи още няколко години. На това основание се прави искане за изпращане делото на ВКС, за да можело последният – „по метода на косвения съдебен контрол”, да даде указания следва ли при липса на доказателства правният спор да продължи и съответно „да даде срок за извършване на определени процесуални действия”.
Молбата за определяне на срок при бавност е изцяло неоснователна.
Съгласно изискването за добросъвестност по чл. 3 ГПК, както участващите в съдебните производства лица, така и техните представители, под страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права „съобразно добрите нрави”, придържайки се към задължението да изнасят пред съда само истината. Наред с това чл. 161 ГПК предвижда, че „с оглед на обстоятелствата по делото” съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, а в крайна сметка чл. 13 от действащия понастоящем процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./ задължава съда да разглежда и решава делата не непременно бързо, а в един „разумен срок”.
В конкретния случай насроченото за 7.ХІ.2008 г. открито съдебно заседание е било първото по делото в производството пред въззивната инстанция, образувано по жалбата на ищцовото „Агротехника” АД – гр. Карлово срещу постановеното по облигационния спор с настоящите двама молители първоинстанционно решение. Съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производството може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради допуснати от последния процесуални нарушения, но е забранено да се сочат и представят доказателства, които страните по спора са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство /по арг. от текста на ал. 1 на чл. 266 ГПК/. От тези положения в процесуалния закон по никакъв начин не следва, че въззивното производство може и трябва да бъде прекратено, щом като не е налице хипотезата на чл. 270, ал. 3, предл. І-во ГПК. Ето защо правно несъстоятелно е базисното твърдение на молителите, че с непрекратяването на въззивното производство Пловдивският апелативен съд всъщност обективирал бавност. Недопустимо е очакването им, че в производство по чл. 257 ГПК съдията от ВКС разполага с правомощия, различни от тези на всеки един „съдия на горестоящия съд”, така че да може дава указания за прекратяване на което и да било дело, образувано пред низов съд, вкл. с позоваване на „косвен съдебен контрол”.
С оглед всичко изложено се налага извод, че от страна на Пловдивския апелативен съд не е било допуснато забавяне при разглеждане на гр. д. № 936/08 г. и затова няма предпоставки за определяне на срок. Като последица от тази констатация съвместната молба на „О” Е. – гр. К. и Ф. Д. Т. от София, поддадена чрез процесуалния им представител адв. М. М. от САК, ще следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното
О П Р Е Д Е Л И Х :
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за определяне на срок при бавност, подадена от „О” Е. – гр. К. и Ф. Д. Т. от София чрез адв. М. М. от САК, в качеството им на въззиваеми по гр. д. № 936/08 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
В р ъ щ а м делото за по-нататъшни процесуални действия по съществото на подадената от „А” А. – гр. К. въззивна жалба в срока по чл. 13 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: