1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 04.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №828/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] срещу решение № 6411 от 14.09.2015г по гр.дело № 12179/2014г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 30.12.2013г по гр.д №46239/2012г на СРС в трудов спор и на основание чл. 215 КТ е присъдено обезщетение в размер на 4278,75 евро дневни командировъчни за периода от 31.03.2012 до 31.08.2012г ,на база минималния размер по НСКСЧ. Не е прието евентуалното възражение на ответника, че евентуално дължи дневни командировъчни пари до размера на уговорените между страните 15 евро на ден .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуални въпроси , за прилагането на чл. 266 ал.1,чл. 266 ал.2 т.1, чл. 266 ал.3 ГПК и задължението на въззивния съд да допусне доказателства . Въззивният съд не е допуснал доказателства, поискани при условията на чл. 266 ,ал.2 т.1 ГПК и чл. 266, ал.3 ГПК . Изтъква се противоречие с ТР №1/2013 ОСГТК.
Изтъква се чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по материалноправни въпроси на трудовото право , свързани с определянето на дневните командировъчни пари по размер – уговореното , или нормативно определеното по НСКСЧ има приоритет.Съдът е приложил наредбата ,вместо да съобрази договорения между страните размер на дневни командировъчни пари . Изтъква се формирана практика на ВКС , че следва да се зачита договореното (реш. №107/2011 по гр.д №1810/2009г ІVг.о ,реш. №798/2011г по гр.д № 1807/2009 ІІІ г.о) и според защитата ,така следва да бъде и в случая по настоящето дело.
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Както се изтъква и от касатора,на поставените процесуалноправни въпроси , свързани доказателствените искания пред въззивния съд и оставени по настоящето дело без уважение като преклудирани на основание чл. 266 ал.1 ГПК , е даден отговор с приемането на ТР №1 от 09.12.2013г ОСГТК .
Не се изтъква обаче къде е противоречието. Когато въззивният съд по делото конкретно е преценявал представя ли се новооткрито доказателство , в съответствие с установената практика на ВКС е съобразено , че извлечения от счетоводни книги и други вторични счетоводни документи, съставени с доказателствена цел въз основа на налични в счетоводството на ответника отразявания, нямат това качество. Независимо дали счетоводството е водено от негови служители , или от обслужваща фирма ,данните са съществували на разположение на страната при първоинстанционното разглеждане на делото (в случая сметка 609, аналитична партида „разходи за командировка в чужбина”) .Когато въззивният съд е преценявал дали да допусне искания нов свидетел и разпит на ищеца по чл. 176 ал.1 ГПК по посочен във въззивната жалба въпрос , в съответствие с установената практика на ВКС е съобразено , че въззивният жалбоподател се позовава на чл.266 ал.3 ГПК , но не сочи никакви процесуални нарушения, които да обосновават прилагането. Такива не се сочат и в касационната жалба , съответно в изложението. Освен това, възможността за ответника да установи част от твърденията си с гласни доказателства е била съответно указана в доклада , поисканият своевременно свидетел е допуснат и разпитан . Също така , по искане на ответника ищецът вече е давал обяснения по реда на чл.176 ГПК пред първа инстанция .При горните обстоятелства , основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Формулираните с посочване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК няколко въпроса за прилагането на НСКСЧ и таблицата за валутния размер на дневни и квартирни пари при командироване в чужбина: дали поради наредбата договореното е нищожно , дали могат да се определят други размери ,различни от приложение №2 по чл. 17 ал.1 НСКСЧ, дали съгласието по този въпрос има значение, дали чл. 18 ал.1 НСКСЧ не е опредял относителен дял на отделните компоненти в размера на дневните пари за целите на определянето на намалени размери ,също имат еднозначен отговор в установената практика . Съответната съдебна практика в отговор на поставените въпроси е формирана по прилагането на чл 215 КТ . В противоречие с нормативен акт от по- висок ранг (чл.228, ал.2 КТ ) е определянето на максимален размер на обезщетенията с наредба , но не и определянето на минимален размер , което е в рамките на делегацията по чл. 215 КТ. Затова в първия случай се съобразява договореното , а във втория случай ,т.е при договаряне на размери по- ниски от нормативно определените , се прилагат последните.
Въззивният съд е съобразил установеното в практиката на ВКС разрешение.В случая между командирования служител и работодателя са уговаряни дневни командировъчни пари в размер , по-нисък от посочения в наредбата на МС.Не е налице противоречие с приложените реш. №107/2011 по гр.д №1810/2009г ІVг.о ,реш. №798/2011г по гр.д № 1807/2009 ІІІ г.о, постановени по чл.290 ГПК, които са в изтъкнатия по- горе смисъл, но касателно определянето на квартирните командировъчни пари .Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по което липсва съдържателна обосновка .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 6411 от 14.09.2015г по гр.дело № 12179/2014г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .