О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
Гр.София, 26.06. 2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 440/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], чрез процесуалния й пълномощник – гл.юрисконсулт Е. В. против решение № 424/23.10.2014 г. по в.гр.д. № 291/2014 г. по описа на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 83/16.05.2014 г. по гр.д.№ 58/2014 г. на Златоградски районен съд. С последното [община] е осъдена да заплати на Д.-1992 Е. [населено място] сумата 22 132.16 лв. по фактура № 373/13.10.2011 г., за извършени и приети строително-монтажни работи на обект: „Извършване на строителни/земни работи на обект Подпорна стена в кв.М., [населено място]” по договор за строителство № 65/03.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 4 317.45 лв. – мораторна лихва за периода от 01.04.2012 г. до 26.02.2014 г. и съдебно-деловодни разноски в размер на 2 429 лв.
Касационните оплаквания против решението са за неговата неправилност, при всички хипотези на чл.281 т.3 ГПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди противоречиво разрешаване на материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът, с практика на съдилищата и ВКС при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и се моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба Д.-1992 Е., действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Г. Д. изразява становище, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол по съображения, изложени в писмения отговор по чл.287 ГПК. Моли за присъждането на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, намира, че настоящото производство е допустимо.
По съществото му, приема следното:
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, с който е формиран извод за основателност на предявените искови претенции с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, след съвкупна и пълна преценка на събраните по делото доказателства, съставът на Смолянския окръжен съд е приел следното: Между страните е сключен договор, по силата на който общината възлага, а ищцовото дружество приема да извърши в срок от 20 календарни дни, считано от подписването на договора на 03.10.2011 г., строителни/земни работи на обект – подпорна стена в кв.М., [населено място], посочени в количествено-стойностна сметка, неразделна част от договора. В чл.3 от същия е посочено, че общата му цена е 22 132.16 лв. с ДДС, която следва да се плати на изпълнителя до 31.03.2012 г. Чл.15 предвижда, че обектът се счита окончателно предаден на изпълнителя със съставянето на съответния акт съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Чл.12 въвежда задължение за възложителя да приеме в срок изпълнените работи. По делото е представен протокол обр.19 от 13.10.2011 г., подписан от представител на изпълнителя и възложителя /инвеститор/, в лицето на Н.Д., за извършени СМР по договора. С протокола е установено, че същите са изпълнени, възлизат на стойност 22 132.16 лв. и подлежат на заплащане, като са описани видовете СМР, тяхното количество, единична цена и обща стойност. Въз основа на протокола е издадена фактура № 373/13.10.2011 г. за извършени СМР по посочения договор, за същата сума, която отново е двустранно подписана от представители на страните. Фактурата е осчетоводена от общината–възложител и дължимото по нея плащане е отразено в счетоводните регистри по сметка „Доставчици”. Ответникът в съдебно заседание не е оспорил обстоятелството, че Н.Д. е работила в Техническата служба към [община].
С оглед възраженията на общината, че липсва надлежно предаване и приемане на работата, поради несъставяне на акт съобразно Наредба № 3/31.07.2003 г. съдът е изложил, че съставянето на протокол обр.19 по отменената Наредба № 7/22.05.2001 г. има същата правна стойност. Приел е, след съвкупна преценка на всички клаузи в договора, че за заплащане на възнаграждението е необходимо съставянето и подписването от двете страни на акт, условно наречен после протокол обр.19, или акт по Наредба № 3/2003 г., с естество, от което може да се установят видовете, количеството и крайната цена на извършените работи, както и приемането им от страна на възложителя. Подписаният между страните протокол отговаря на тези изисквания, като обективира както приемането на работата като фактическо действие, така и одобряването й като правно действие на възложителя. В подкрепа на извода си се е позовал на задължителна съдебна практика, в едно от решенията по която е прието, че дори и да липсва приемо-предавателен протокол, ако възложителят, респ. негов представител е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените СМР по договора или фактурата е отразена в счетоводството на възложителя и той е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, то се налага изводът, че е налице приемане от поръчващия на изпълнените СМР. В случая общината не начислява и не ползва данъчен кредит, видно от обясненията на вещото лице, но фактурата е редовно осчетоводена от нея. Освен това въззивният съд е преценил, че общината не оспорва съдържанието на подписания протокол обр.19 и липсват възражения за неправилно изпълнение на работата при приемането й, поради което и същата се счита за приета – чл.264 ал.3 вр. ал.2 ЗЗД, респективно – възнаграждението за нея, съобразно нормата на чл.266 ал.1 ЗЗД се дължи. Разгледани са и останалите възражения, предмет на въззивната жалба, във връзка с което е формиран извод, че практиката на ВКС по чл.290 ГПК относно значението на фактурата и осчетоводяването й са приложими и при договорните отношения между търговци по чл.258 и сл. ЗЗД.
При така формираните от въззивния съд фактически и правни изводи, в изложението за допускане на касационно обжалване [община] изразява несъгласието си, че въз основа на подписаните фактура и протокол обр.19 е длъжна да заплати възнаграждение по договора за СМР. Твърди противоречие между обжалваното решение № 638/24.10.2008 г. по т.д.№ 302/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което е посочено, че липсва обусловеност между задължението за подписване на актове обр.19 и задължението за плащане на приети СМР, не само поради характера на тези протоколи като количествено-стойностни, а не приемателни актове, но и с оглед условията и реда за съставяне на актове и протоколи по време на строителството – Наредба № 3/2003 г. Решението противоречи и на влязлото в сила решение на Варненски апелативен съд № 99/26.05.2009 г. по в.т.д.№ 35/2009 г., решение на Бургаски апелативен съд № 25/10.04.2014 г. по в.т.д.№ 79/2014 г. /без данни за влизането му в сила/, с което е потвърдено решение на Ямболски окръжен съд от 17.01.2014 г. по т.д.№ 45/2013 г. и решение № 790/03.11.2006 г. по т.д.№ 314/2006 г. на ВКС, ІІ т.о., всички в гореуказания смисъл. В тях също така не се споделя становището, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажби по ЗДДС и ползването на данъчен кредит представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Настоящият съдебен състав намира, че решението не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения:
Съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., при създадения с действащия ГПК факултативен касационен контрол, касаторът е длъжен да формулира ясно и точно конкретен материалноправен или процесуално-правен въпрос, по който съдът е формирал воля, обусловила изхода на спора. Извън задълженията на касационната инстанция, включително по съображения, черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, е тя да изведе сама този въпрос от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и/или от съдържанието на касационната жалба. Нейните правомощия се свеждат само до това, да преформулира, уточни или квалифицира вече поставения от жалбоподателя правен въпрос. С наличието му се покрива общото основание за селектиране на касационните жалби, съгласно чл.280 ал.1 ГПК. Предвид изложеното може да се заключи, че липсата на посочен конкретен правен въпрос в изложението на [община] е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване, доколкото за допускане на жалбите до разглеждане от касационната инстанция е необходимо кумулативното покриване на общия и поне един от допълнителните критерии, предвидени в закона.
Независимо от горното следва да се посочи, че допълнителното изискване на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, на което жалбоподателят се позовава, също не е налице. След постановяване на посочените в изложението решения на ВКС, респ. влязлото в сила въззивно решение, е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, на която въззивният съд изрично се е позовал, а именно обективираната в решение № 65 от 16.17.2012 г. по т.д.№ 333/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. Тя се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, а обжалваното решение е постановено в съгласие с нея. Отговорът за доказателствената сила на фактурата, счетоводните книги и усвоения ДДС под формата на данъчен кредит при договори за извършване на СМР обвързва долустоящите съдилища и е в цитирания и възприет от въззивния съд смисъл /ако възложителят, респективно – негов представител, е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнени СМР по договора между страните или фактурата е отразена в счетоводните му регистри и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, следва изводът, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори и между страните да не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол за извършените СМР/. Съгласно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., наличието на противоречива практика не винаги е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Такова ще липсва, ако противоречивата практика е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по чл.290, вр.чл.291 ГПК, както е в случая.
С оглед направеното искане от ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, при този краен резултат касаторът следва да бъде осъден да му заплати сумата 1 294 лв., представляваща надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 424/23.10.2014 г. по в.гр.д. № 291/2014 г. по описа на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Д.-1992 Е. [населено място] сумата 1 294 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: