3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр. София, 08.06.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ………………………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 389 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. М. Й., [населено място] срещу решение № 254/09.11.2016г., постановено по т.д.№ 415/2016г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 50/26.04.2016г. по т.д.№ 705/15г. на Шуменския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Кооперация „Шуменска заря”, [населено място] иск с правно основание чл.29 ЗТР за приемане за установено, че извършеното на 24.06.2014г. вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията по рег.№ 20140624100148 по партидата на кооперацията по заявление № 20140514151745 на промени в обстоятелствата – заличаване на Й. М. Й. като председател на кооперацията и член на УС и вписване на П. Г. Й. като председател и член на УС, е нищожно, като вписано при постановено от съда спиране на вписването по реда на чл.536 ГПК.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допусканетo на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Кооперация „Шуменска заря”, [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че П. Г. Й., в качеството си на новоизбран председател на кооперацията е подал заявление вх.№ 20140514151745 за вписване на промени в обстоятелства по партидата на кооперацията – промяна на член от състава на УС и заличаване на стария и вписване на нов председател на кооперацията, взети на събрание на 12.05.2014г. По това заявление е постановен отказ от длъжностното лице по регистрацията на 15.05.2014г., който е отменен с решение на Шуменския окръжен съд и на 24.06.2014г. в Агенцията по вписванията са вписани обстоятелствата по заявление вх.№ 20140514151745. Пред АВ е било подадено заявление вх.№ 20140611155211 за вписване на промени въз основа на решения на общи събрания на кооперацията от 12.05.2014г. и 06.06.2014г., като с определение от 17.06.2014г. Шуменският окръжен съд е спрял регистърното производство по това заявление до приключване на споровете във връзка с отмяна на решенията на общото събрание. Съставът на апелативния съд е изложил съображения, че пред Агенцията по вписванията са били образувани производства по две заявления, като спиране е постановено само по заявление вх.№ 20140611155211, докато към момента на вписването на 24.06.2014г. не е било постановено спиране на вписването по заявление вх.№ 20140514151745. Според въззивния съд не е предвидена възможност да се постанови спиране на вписване по заявление, което не е било постъпило в Агенцията по вписванията, искането за спиране винаги се отнася само до конкретно заявление и действието му не може да бъде разпростирано върху предходни или последващи заявления, поради което е в случая липсва порок на извършеното вписване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1 ГПК следните правни въпроси: 1.”Вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър, направено след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл.536 ГПК, нищожно ли е по смисъла на чл.29 ЗТР?”; 2.”Веднъж постановено от регистърния съд спиране на вписване на конкретно посочени обстоятелства по реда на чл.536 ГПК, относимо ли е (следва ли да има действие) и към следващи подадени заявления от същия молител за същите обстоятелства, за които съдът веднъж вече е постановил спиране на вписването по реда на чл.536 ГПК, или е необходимо за всяко подадено отделно заявление съдът да се произнася отново касателно същия молител, за същите обстоятелства по същите причини за спиране на вписването?”. Касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС по решение № 109/15.07.2015г. и на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В решение № 109/15.07.2015г. по т.д.№ 258/14г. ВКС, І т.о. е прието, че вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията – Търговския регистър, направено след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл.536 ГПК, е нищожно по смисъла на чл.29 ЗТР. В мотивите на решението са изложени съображения, че спирането на производството по регистрацията въз основа на акт на съда на основание чл.536 ГПК представлява забрана за длъжностното лице по регистрацията да извършва вписвания по партидата на дружество до отпадане на основанието, въз основа на което е постановено спирането. Вписванията в периода от спирането до отпадане на основанието за спиране са извършени извън правомощията на длъжностното лице по регистрацията, поради което са нищожни.
Поставените от касатора въпроси са от значение за произнасянето на въззивния съд, поради което е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отговорът на първия въпрос е даден в посоченото от касатора решение № 109/15.07.2015г. по т.д.№ 258/14г. ВКС, І т.о., като съществува особеност на случая с оглед на постановено спиране на вписването и подадено последващо заявление за вписване на същите обстоятелства, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория формулиран от касатора правен въпрос, уточнен от състава на ВКС в следния смисъл: Постановеното спиране на вписване на обстоятелства по реда на чл.536 ГПК има ли действие и по отношение и на последващи подадени заявления от същия молител за вписване на същите обстоятелства?
На основание чл.18, ал.1, т.2 от ТДТ по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 254/09.11.2016г., постановено по т.д.№ 415/2016г. от Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Й. М. Й., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.