О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр. София 28.05.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 25 май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 928 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищцата М. Н. Н., чрез адв. И. Г. против определение от 14.11.2014 г. по ч.гр.дело № 10984/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 20.06.2014 г. по гр.дело № 33340/2014 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е за отмяна и постановяване на друго, с което делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
В изложението, което е инкорпорирано в касационната частна жалба са поставени въпросите както следва: Според жалбоподателката основанията за касационно обжалване съгласно чл.280,ал.1,т.2 ГПК пред ВКС на горното определение е разнопосочната и противоречива практика на съдилищата в РБългария във връзка с посочените в отговора възражения по отношение на : Преценката за допустимостта на предявените установителни искове по отношение на достатъчна убедителност на новооткритите обстоятелства като например налагащата се съдебна практика във връзка с: 1. съдът да отчете, че са настъпили нови обстоятелства по чл.424 ГПК най-малкото поради факта, че с решение на ВКС № 168/22.12.2009 г. по гр.дело № 408/2009 г. се установи съдебна практика три годишната погасителна давност да се прилага, както за лихвите, така и за главниците претендирани от топлофикационните дружества, докато в предишното решение на съда това изискване е нарушено, 2. съдът да отчете, че са настъпили нови обстоятелства по чл.424 ГПК най-малкото поради факта, че с решение на СРС от 04.02.2009 г. по гр.дело № 25352/2009 г. се въвежда съдебната практика „Българският правоприлагащ орган да тълкува и прилага нормите, приети въз основа на директивата в съответствие с изискванията на общностното паво – С-14/83” и да обяви нищожност на лихвите и главниците, претендирани от топлофикационните дружества, докато в предишното решение на съда това изискване е нарушено, 3. съдът да отчете, че са настъпили нови обстоятелства по чл. 424 ГПК след като на лице е факта, че [фирма] е осъдена и на двете инстанции и по гр.дело № 17547/06 г. на СРС е издаден изпълнителен лист от 28.07.2008 г., изплатен безпрекословно от [фирма] за непочтената търговска практика за незаконосъобразно изписване на сметките, с което ощетява потребителите със стотици хиляди левове. Санкционираното от българския съд нарушение се състои в това, че съгласно чл.24 от Закона за БНБ паричната единица на РБългария е левът, разделен на 100 стотинки. При това положение повече от два знака след десетичната запетая не се разрешават, нещо което масово се практикува от [фирма], освен при издаване на фактура с насрещна валутна престация по официалния обменен курс на БНБ в деня на издаването на фактурата. В този смисъл са и писма №№ 94-00-5/27.01.2006 г. и 94-00-5/21.03.2006 г. на Министерство на финансите, Дирекция „Данъчна политика”.
Посочва се, че особено неприемлива е налаганата порочна практика от повечето съдебни състави на пълно неглижиране на решение от 04.02.2010 г. по гр.дело № 25352/2009 г. на СРС, решение от 12.07.2007 г. по гр.дело № 17547/2006 г. на СРС и издадения изпълнителен лист на 28.06.2008 г. срещу [фирма] за противозаконното изписване на цените на топлинната енергия във фактурите с шест знака след десетичната точка в нарушение на чл.24 от ЗБНБ, водещо до неправомерно завишаване на сметки и масово ограбване на потребителите на ТЕ. Отказът на тези съдебни състави да се произнесат по тази вече санкционирана от българския съд непочтена търговска практика, която продължава и до днес всъщност е отказ на съда да прилага българското законодателство в тази насока, 4. особено противоречиви са решенията на съдебните състави относно, че искът по чл.423 ГПК има правната същност на извънредно средство за защита на длъжника в заповедното производство, след като в нарушение на закона ответникът е бил лишен от възможност да възрази по чл.414 ГПК, поради нередовно призоваване. Неговото предназначение предполага възможността на длъжника дори след влизането в сила на заповедта за изпълнение да противопостави на заявителя възражение, произтичащо от нарушения на чл.47 ГПК, което е съществувало в срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, но длъжника не е бил уведомен съгласно изискванията на закона, респ.не са изпълнени всички изисквания на закона за редовно уведомление. Жалбоподателката е изложила подробни доводи за нередовно призоваване в хода на заповедното производство. Сочи, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като се съобразят мотивите на определение от 26.10.2010 г. по гр.дело № 10367/2010 г. на СГС, 5. В повечето случаи правилно извършват преценка на обезпечителната нужда и допускане на обезпечение в повечето от подобните случаи една малка част от които са и са цитирани определения на състави на Софийски районен съд, че двете решения на СРС и СГС по настоящото дело решават точно обратното, не разбират нуждата от обезпечение и дори не могат да направят извод, че исканото обезпечение касае същото дело. Правните въпроси според жалбоподателката са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийски градски съд като въззивна инстанция е потвърдил определение от 20.06.2014 г. по гр.дело № 33340/2014 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката.
Прието е, че е допустимо отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК да се предяви само ако се основава на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Приел е също, че в случая тези условия не са налице. Според въззивния съд въведените основания от жалбоподателката, че с решения на ВКС е приета за приложима за аналогични вземания 3-годишната погасителна давност по чл.111,б.”а” ЗЗД, че с решение на СРС се въвеждала съдебна практика „Българският правоприлагащ орган да тълкува и прилага нормите, приети въз основа на директивата в съответствие с изискванията на общностното право – С-14/83” не представляват обстоятелства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 424,ал.1 ГПК. Посочил е, че такива обстоятелства са факти от обективната действителност, които имат пряко отношение към съществуването, изискуемостта или изпълняемостта на процесното вземане. Според въззивния съд тълкуването и прилагането на закона не представлява такива обстоятелства. Прието е, че обстоятелства по смисъла на чл.424 ГПК са твърденията в исковата молба за погасяване на процесните вземания по давност и за нищожност, поради противоречие със закона. Прието е също, че тези обстоятелства не отговарят на условието по чл.424,ал.1 ГПК да не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК, тъй като обективното изтичане на период от време, какъвто представлява давностния срок не може да бъде неизвестен на длъжника факт. Приел е, че приложимата към вземането погасителна давност и съответно дали претенцията на кредитора противоречи на императивни правни норми е свързано със знание на закона, като субективното незнание от ищеца на съдържанието на закона не може да се квалифицира като обстоятелство, което не е могло да му стане известно до изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК. Преценил е, че не е налице и втората хипотеза за допустимост на иска по чл.424 ГПК искът да е основан на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които длъжникът не е могъл да се снабди в срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за недопустимост на предявения иск, поради липса на процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 424,ал.1 ГПК и е потвърдил първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба като процесуално недопустима.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката М. Н. Н. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставените въпроси в п.п.1-4-ти от изложението, което е инкорпорирано в частната жалба, тъй като същите не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касаят правилността на обжалваното определение. Съгласно тълкуването, дадено в т.1-ва от т.решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Според посочената практика на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната частна жалба. Всеки от въпросите, поставен от жалбоподателката М. Н. в п.п.1-4-ти от жалбата, която в тази част представлява изложение е такъв по правилността на обжалваното определение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Всеки от тези въпроси подлежи на преценка ако се допусне касационно обжалване. Поради това че поставените въпроси от жалбоподателката не са правни само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по въпроса в п.5-ти, тъй като същият не е включен в предмета на спора, не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Поради това въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК на определението на Софийски градски съд по поставените въпроси от жалбоподателката М. Н..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение от 14.11.2014 г.,постановено по ч.гр.дело № 10984/2014 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 16900/10.02.2015 г., подадена от ищцата М. Н. Н., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. И. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: