3
3
Определение по т. д. № 1171/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1171/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№354
София, 07.05.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1171 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от З к [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1003/20.06.2011 г. по т. д. № 76/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 23.11.2010 г. по гр. д. №250/2010 г. на Софийски градски съд, с което са уважени предявените от съпругата и децата на починалия при п. т. п. Д. Г. – П Г., Х. Г. и А.-М. Г., срещу з к [фирма] искове с правно основание чл. 226 КЗ и е присъдено обезщетение по 100 000 лв. на всяка една от ищците, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят в изложението си, съдържащо се в касационната жалба, не е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, т. е. не е посочил кой, според него, е материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е бил разрешен противоречиво от съдилищата.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Касаторът е въвел в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД относно размера на присъденото обезщетение, но аргументите му са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Действително с цитираното ППВС № 4/1968 г. се дава ориентир на съдилищата за съдържанието на понятието „справедливост” и за преценка на съответните обстоятелства, които при всеки конкретен правен казус са различни. Отделно от това, дори и да се приеме, че правният въпрос от значение за изхода на спора е бил формулиран от касатора, то недоказано е основанието по т. 2 на чл. 280 ГПК, тъй като приложените три решения на първоинстанционен и въззивен съд съдържат означение, че подлежат на обжалване и не биха могли да формират съдебна практика по смисъла на визирания текст от ГПК, ако не са влезли в сила.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. А и твърдението, че отсъствала съдебна практика на ВКС не означава, че е обосновано основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК, при отсъствие на формулиран правен въпрос.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1003/20.06.2011 г. по т. д. № 76/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: