2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3015/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр.София, 21.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3015/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 49 от 03.01.2013 год., постановено по гр.дело № 7296/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г състав, с което е потвърдено решение от 07.03.2011 год. по гр.дело № 12767/2008 год. на Софийския районен съд, 50-ти състав за
отхвърляне предявения от Л. В. В., ЕГН [ЕГН] срещу Л. Н. К., ЕГН [ЕГН] иск с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на 463/четиристотин шестдесет и три/ кв.м., заключени между т.т.6,5,4,11 на скицата към експертизата, находяща се на л.124 от делото и представляваща неразделна част от решението, представляващи част от УПИ …, находящ се в [населено място], кв.Д., ул.”..” № …, целият с площ съгласно документи за собственост и заповед № РД-09-392/19.07.1995 год. на ТОА”В.”, с придружаващите я скици от 1 000/хиляда/ кв.м., съставляващ по скица парцел …/трети, отреден за имот, планоснимачен номер петстотин четиридесет и три/ в кв.26 по плана на [населено място], кв.Д., местността …..-І част, при граници по скица: улица, парцел …, парцел…. и парцел…. и осъждането на ответницата да предаде на ищцата владението върху описаната част от недвижимия имот;
отхвърляне предявения от Л. В. В., ЕГН [ЕГН] срещу Л. Н. К., ЕГН [ЕГН] иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата 1 000 лева – обезщетение за ползата, от която последната е била лишена поради невъзможността да ползва имота за периода 23.05.2002 год. – 10.05.2008 год.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Л. В. В. от [населено място], представлявана от адвокат Т. Т., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата на основание чл.202 ГПК”.
От ответницата по касация Л. Н. К. от [населено място], представлявана от адвокатите С. Х. и Ц. Ц. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Претендира за направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното в изложението основание за допускане на касационно обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала в процеса при условията на пълно и главно доказване правото на собственост за процесния недвижим имот на основание земеделска реституция, при което нито едно от писмените доказателства не е оспорено по чл.193 ГПК, а заключението на съдебно-техническата експертиза – съответно по чл.200, ал.3 ГПК. Съобразено е, че не е установена идентичността на имота по договора за покупко-продажба от 28.08.1956 год. и този по решението на Поземлена комисия-В. от 02.06.2000 год. както от експерт, назначен от първата инстанция по реда на чл.195, ал.1 ГПК, така и от ангажираните писмени доказателства, поради което е направен извод, че искът по чл.108 ЗС се явява недоказан.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Цитираното решение с № 118 от 15.05.2012 год., постановено по гр.дело № 588/2011 год. по описа на ІІІ-то гражданско отделение на Върховния касационен съд касае иск с правна квалификация чл.19, ал.3 ЗЗД по въпрос може ли съдът служебно да възложи задача на вещото лице по графологична експертиза с оглед т.10 на ТР № 1/04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС като се преценява доказателствената му сила с оглед обосноваността му.
ТР № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС-т.2 касае приложението на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост се отнасят до неправилност на решението съгласно чл.281, т.3 ГПК.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по жалбата се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 1 000 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 49 от 03.01.2013 год., постановено по гр.дело № 7296/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г състав.
ОСЪЖДА Л. В. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Д., [улица] да заплати на Л. Н. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица][жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000/хиляда/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ