О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр. София, 08.06.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 708 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 407/16.12.2016г. в.т.д. № 629/2016г. на Пловдивския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 346/08.08.2016г. по т.д. № 658/2015г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлена като неоснователна молбата на касатора по чл.625 ТЗ за обявяване на неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] е подало писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] се легитимира като акционер в [фирма], явяващо се кредитор на съдебно признато вземане срещу длъжника, представляващо обезщетение за вреди по чл.240а ТЗ. ПАС е направил извод, че касаторът [фирма] не притежава качеството кредитор по см. на чл.625 ТЗ. Счел е, че искът по чл.240а ТЗ е модификация на иск за заплащане на обезщетение за вреди на деликтно основание, поради което и присъденото вземане не попада в обхвата по чл.608, ал.1 ТЗ. Присъдените в полза на касатора съдебни разноски в производството по чл.240а ТЗ също не са били признати като породени или отнасящи се до търговска сделка.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е понятието „търговска сделка“, употребено в чл.608 ТЗ и чл.625 ТЗ да се тълкува разширително като се приеме, че в обхвата му са включени освен сделките, изброени в чл.1 от ТЗ и търговската дейност, осъществявана от търговеца по занятие?; 2/ Допустимо ли е съобразно действащата разпоредба на чл.608, ал.1 ТЗ да бъде обявен в неплатежоспособност търговец, въз основа на негово задължение настъпило в резултат на търговската му дейност?; 3/ Легитимиран ли е кредитор по вземане, породено от търговската дейност на длъжника да иска обявяване в несъстоятелност на търговеца-длъжник? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касаторът счита, че по повдигнатите правни въпроси не е създадена задължителна практика, а отговорите им са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
Настоящият състав намира че по отношение на поставените въпроси не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно мотивите на въззивното решение съдът не е отрекъл правото на кредитор с вземане, породено от търговската дейност на длъжника да иска обявяване в несъстоятелност на търговеца-длъжник, нито е ограничил приложението на чл.608 и чл.625 ТЗ само до вземания, породени от търговски сделки по смисъла на чл.1 от ТЗ, в които участва като страна длъжникът. Изрично е цитирал в пълнота нормата на чл.608, ал.1 ТЗ и е приел, че релевантни предпоставки, за да бъде обявена неплатежоспособност спрямо длъжника е неизпълнението на паричното задължение, което може да е породено или да се отнася до търговска сделка. Приложимата норма е отнесена към правната характеристика на конкретното задължение, наведено с молбата по чл.625 ТЗ – обезщетение за вреди на осн. чл.240а ТЗ / управленски деликт/ и за съдебни разноски. Съдът е квалифицирал вземането по чл.240а ТЗ като породено на специфично деликтно основание, поради което е приел, че не попада в обхвата на чл.608, ал.1 ТЗ. Изричен правен въпрос дали вземането за вреди в резултат на участието на холдингово дружество в управлението на дъщерно дружество попада в обхвата на чл.608, ал.1 ТЗ, не е поставен. Следва да се има предвид, че изводът за неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ е обоснован и поради констатация, че кредитор на вземането по чл.240а ТЗ е друго дружество, а не [фирма].
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на ПАС.
Разноски не са поискани от ответника и не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 407/16.12.2016г. в.т.д. № 629/2016г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: