О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№354
София, 15.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 306 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 HПК.
Постъпила е касационна жалба от „Красикапласт“А. (п. н. „Химик“АД) срещу Решение № 669/22.12.2009 год. по т.д. № 897/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. С. него въззивният съд е обезсилил Решение № 187 от 05.06.2008 год. по т.д. № 349/2004 год. на Пловдивския окръжен съд и е постановил връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Касаторът се позовава на всички предвидени в чл.280 ал.1 ГПК основания за допускане на касационен контрол.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация Е. „Одет-ИТ-И. Тодоров“ е депозирал отговор, като е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол.
Такова становище е изразил в отговора си и „Агросим“ЕООД.
Становището на настоящата съдебна инстанция относно това, следва ли да бъде допуснат касационен контрол произтича от следното:
Предявени са от Е. „Одет-ИТ-И. Тодоров“ срещу „Химик“А. 10 обективно съединени иска с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ – неплатена цена по договори за доставка на кашони за които са съставени 10 бр. фактури.
Като трето лице помагач на „Химик“А. е встъпил „Агросим“ЕООД. За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд се е позовал на това, че след предявяването на иска, вземането на „Химик“А. срещу едноличния търговец е било прехвърлено с договор за цесия на третото лице помагач, поради което не може да бъде осъден конституирания ответник „Химик“А. да заплати претендираните суми. Сезиран с жалбата на „Химик“А. , въззивният съд е счел, че в нарушение на чл.121 ГПК (отм.), първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл кому принадлежи спорното материално право, като не се е произнесъл по иска с който е бил сезиран. Поради това е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПдОС.
Същественият въпрос, формулиран от касатора е процесуално правен и касае задължението на съда да се произнесе по иска така, както е предявен и в случаите на прехвърляне на спорното право в хода на процеса и с оглед обема на правата на процесуалния субституент.
Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът е свързан с правомощията на въззивния съд и със задължителната съдебна практика – т.4 и т.9 на ТР № 1/04.01.2001 год. на което се позовава касаторът Д. твърдяното противоречие е налице е въпрос по съществото на спора.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Всъщност, касаторът се позовава на противоречие на решението на ПАК с решения на 3-членни състави на ВС. и ВКС. с които те са се произнесли в единен смисъл. Т.е. липсва валидно позоваване на противоречива съдебна практика по съществения процесуалноправен въпрос.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Всъщност, твърдението на касатора за липса на задължителна съдебна практика по съществения процесуалноправен въпрос е в противоречие с позоваването му по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. В конкретния случай се касае за тълкуване на чл.121 ГПК (отм.), поради което общата формулировка в изложението за необходимост от произнасяне досежно обема и обхвата на правата на процесуалния субституент изобщо, а и в случаите в които „иска осъждане в своя полза“, дори да би била значение за развитието на правото, не е пряко обуславяща конкретния спор.
Таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Т. № 1/2008 год. на МП е внесена. Ще следва касаторът да внесе таксата по т.2, възлизаща на 80 лв.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 669/22.12.2009 год. по т.д. № 897/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на „Красикапласт“А. , че следва да внесе по сметката на ВКС. държавна такса в размер на 80 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока, делото да се докладва за насрочване на П. на І т.о. или за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.