О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 15.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 1944 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Н. Х. М., в качеството й на поверник на М. Р. Р., срещу определение № 113 от 24.11.2014г. по гр.д. №91/2014г. по описа на Апелативен съд – Б., с което е оставено без уважение заявлението й, с което се иска възстановяване на срока за подаване на касационна жалба против въззивното решение на основание чл. 64 ГПК.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, неправилност, поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че са налице особени непредвидени обстоятелства, които са обусловили правото му да иска възстановяване на срока за касационно обжалване. Посочва, че съобщението за постановеното решение не е връчено надлежно на страната или на процесуалния й представител, към изпратеното съобщение не е бил приложен препис от постановеното решение, съгласно изискването на чл. 7, ал. 2 ГПК, в момента на връчване на съобщението страната не се е намирала на адреса в [населено място] и не е било обективно възможно да получи изпратеното съобщение. Отделно, в процесния период адвокатите-повереници обективно не са могли да подадат касационна жалба поради внезапно и тежко заболяване на всеки от тях. Изложени са твърдения, че постановеният съдебен е акт е неправомерен и постановен в нарушение на чл. 6, ал.1 ЕКЗПЧ и чл. 47 ХОПЕС. Жалбоподателят навежда оплаквания за незаконосъобразно връчване на постановеното въззивно решение, отделно твърди, че са налице обстоятелства, които налагат възстановяване на срока за обжалване. Заявява, че е налице отказ от правосъдие и отказ на съда да се произнесе с решение, твърди, че не е проведен публичен процес. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и съдът да възстанови срока за касационно обжалване на постановеното въззивно решение, след което да администрира подадената касационна жалба. Прави се искане за произнасяне в открито заседание по частната жалба.
Ответниците по частната жалба Прокуратурата на РБ и Областна Дирекция на МВР – С. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Неоснователно е искането за произнасяне в открито заседание по частната жалба, тъй като не се налага събиране на доказателства или извършване на процесуални действия.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Бургаски апелативен съд е посочил, че в подадените книжа от адв. Н. М. /въззивната жалба, отговор на въззивната жалба, подадена от Прокуратурата на РБ, молба, с която е представила документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване/ е заявен съдебен адрес в [населено място]. Съдът е изложил съображения, че съобщение с постановеното решение е връчено на посочения съдебен адрес на лицето К. С. В., като в отрязъка на съобщението /л.65 по делото/ е отразено, че тя съжителства на семейни начала с жалбоподателя М. Р.. Отделно съдът е приел, че дори въззивникът ищец да е отсъствал по обективни причини от посочения адрес, не е изпълнено задължението за уведомяване по чл. 41, ал.1 ГПК и това обстоятелство не може да обуслови възстановяване на срок. По отношение на представените от адв. М. доказателства, съдът е посочил, че макар и годни да установят, тя е била в болнични, това е обстоятелство е ирелевантно, доколкото същата не е посочена като съдебен адресат на въззивника.
Съгласно чл. 38 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Въззивният съд правилно е посочил, аргументирайки се от книжата, изхождащи от жалбоподателя, че връчването на съобщение с въззивното решение е станало на посочения от страната адрес в [населено място]. Съобщението се връчва лично или чрез друго лице. Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му. С оглед установената фактическа обстановка, изводът на въззивния съд за редовно връчване на съобщението е правилен и законосъобразен. Съобщението за изготвянето на въззивното решение е връчено редовно съгласно чл. 46 ГПК. Обстоятелството дали адресатът се е намирал на адреса не е годно да обуслови нередовност на процесуалното действие само на това основание, още повече, че не са представени никакви доказателства, които да подкрепят това твърдение, а и както правилно е посочил съдът жалбоподателят не е изпълнил задължението си за уведомяване по чл. 41 ГПК. От друга страна съдебният адрес на адв. М., в качеството й на повереник на М. Р., е посочен едва в заявлението за възстановяване на срок, следователно не е било налице задължение за съда да изпраща съобщенията до него. В противовес с твърденията, изложени в частната жалба, съобщения във въззивното производство до М. Р. са връчвани на посочения от него съдебен адрес и то отново чрез лицето К. В./ л. 31, л. 42, л. 51, л. 52 от въззивното дело/. В случая с оглед твърденията на жалбоподателя, не е налице основание за възстановяване на пропуснатия срок за касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че изложените обстоятелства относно здравословното състояние на пълномощниците адв. М. и адв. Н. са ирелевантни тъй като не засягат страната, получила съобщението редовно съгласно чл. 46 ГПК. От друга страна не са изложени доводи за особени непредвидими и непреодолими обстоятелства, попречили на страната да упражни правото си на касационно обжалване в законоустановения срок. Следва да се има предвид и това, че заболяването на процесуалните представители не е особено и непредвидено обстоятелство по смисъла на закона.
Искането по чл. 629, ал. 3 ГПК за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд относно тълкуването на чл. 47 ХОПЕС е неоснователно, тъй като тълкуването на разпоредбата не е от значение за правилното решаване на делото от българския съд предвид характера на производството и необходимите в тази връзка действия от страна на съда.
С оглед изложеното, Бургаски апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 113 от 24.11.2014г. по гр.д. № 91/2014 г., по описа на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: