ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 355/22.05.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдия С. гр. д. № 376 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.23, ал.2 З..
Образувано е по касационна частна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ против Определение № 117/ 12.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 130/11 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено Определение № 176/ 24.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 163/11 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на К. за обезпечаване на бъдещ иск по чл.28 З. срещу А. И. М. и М. А. М. чрез налагане на възбрана върху 1000/2000 ид.ч. от поземлен имот № 07805.403.3 в [населено място], [община]. В частната жалба се твърди, че обжалвания въззивен акт, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, са неправилни, поради което се моли за тяхното отменяване и решаване на въпроса по същество чрез допускане на исканата обезпечителна мярка.
В приложено към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че процесуалноправният въпрос от значение за изхода на частното производство е свързан с преценката, налице ли е сила на пресъдено нещо между страните в производството по чл.28 З. относно способа на придобиване на процесния имот, формирана от влязло в сила съдебно решение, постановено на същото основание спрямо частния праводател на ответника. Въпросът е формулиран с оглед възприетото в обжалваното въззивно определение, че процесните 1000/2000 ид.ч. от имота в [населено място] са придобити от А. А. М. и В. М. М. /дарили ги впоследствие в полза на ответника А. М./ на основание придобивна давност, с оглед на което липсва обосновано предположение, че в придобиването са вложени средства от престъпната дейност на ответника. Според жалбоподателя, произнасянето по този процесуалноправен въпрос от страна на ВКС би било от значение за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При така мотивираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на частната жалба до касационно разглеждане. Според задължителните указания, обективирани в т.4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК на ВКС, „развитие на правото” като предпоставка за допускане на касационно обжалване е налице, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, което налага създаване на съдебна практика по тяхното прилагане или осъвременяване на съществуващата практика предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия. В конкретния случай този фактически състав не е налице. За да формира решаващия си извод за неоснователност на искането за налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху процесните 1000/2000 ид.ч. от недвижимия имот в [населено място], въззивният съд е взел предвид, че с влязло в сила съдебно решение чл.28 З. е отхвърлено искането на чл.28 З. тези идеални части да бъдат отнети в полза на държавата от частния праводател на ответника /А. И. М./, като е прието, че имотът е придобит от него по оригинерен начин и следователно в това придобиване не може да са вложени средства от престъпна дейност. При така поставеният в основата на обжалвания въззивен акт решаващ правен извод, настоящата касационна инстанция намира, че формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, макар и да има отношение към правилността на въззивното определение, не е в състояние да обоснове исканото допускане на касационното обжалване, тъй като произнасянето по него е без значение за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По същество въпросът се свежда до преценката за обвързаност от решаващите мотиви на влязло в сила съдебно решение между същите страни или техните праводатели досежно правоотношения, които са преюдициални за спорното право. Този въпрос обаче е разрешен със задължителна практика на Върховния касационен съд- според т.18 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по т.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, но не и неговите мотиви. Преценката, дали обжалваното въззивно определение е съобразено с тази задължителна практика на касационната инстанция, би бил релевантен при наведено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не и в конкретния случай, при който се твърди хипотезата на т.3, тъй като диспозитивното начало в процеса не позволява касационната жалба да бъде допусната до разглеждане на основание, на което страната не се е позовала /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид гореизложените съображения, частната жалба на К. срещу въззивното определение на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска до разглеждане от касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната частна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу Определение № 117/ 12.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 130/11 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: