О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 12.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 2611/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. София срещу решение № 78 от 09.01.2015 г. по в.гр.д. № 47/2015 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 40 от 13.12.2014 г. по гр.д. № 229/2014 г. на РС-Добрич, с което са отхвърлени исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК от банката -касатор срещу С. И. С. ЕГН: [ЕГН] и И. С. М. ЕГН: [ЕГН], с които се претендира да бъде установено, че двамата дължат солидарно на касатора по Договор за банков кредит „Жилище” № 11808/04.08.2005 г., сключен между банката и С. И. С. и по Договор за встъпване в дълг от 15.03.2011 г. сключен между втория ответник и банката и анекс №1/16.03.2011 г. и анекс №2/20.02.2013 г. суми в размер на : 15 857,47 лева-неизплатена част от главницата, 134,86 лева-текущи лихви за периода 25.10.2013 г.-21.11.2013 г., 1077,99 лева-просрочени лихви за периода 25.03.2013 -21.11.2013 г., 31,64 лева-наказателни лихви , 482,38 лева-неустойка за по същия период и 4274,01 лева- просрочени лихви по преструктуриран кредит за същия период, ведно със законната лихва от подаване на молбата по чл.410 ГПК и съдебни разноски в заповедното производство, както и в частта за разноските в исковото производство.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на въззивното решение
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касация се сочи чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Ответниците по касация оспорват искането за допускане на касационно обжалване, а по същество считат въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор.Претендират присъждане разноските пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да счете за недоказани по основание гореописаните искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК, въззивният съд се е позовал на липсата на своевременно представени в процеса погасителни планове, които са неразделна част от Договор за банков кредит „Жилище” № 11808/04.08.2005 г., сключен между банката и С. И. С. и двата анекса за преструктуриране на дълга: анекс №1/16.03.2011 г. и анекс №2/20.02.2013 г., въззивният съд е отчел, че неправилно първоинстанционният съд не е указал в доклада си по делото, че доказателствената тежест за изискуемостта на процесните вземания е на ищцовата страна- банката-кредитор, но е изложил съображения, че при липса на изрични оплаквания във въззивната жалба за непълен доклад не следва да се занимава с този въпрос. От друга страна съдът е счел, че липсата на самите погасителни планове, надлежно приобщени като доказателства по делото, е пречка да се приеме за установена съответната изискуемост на вземанията по кредита. По изложените съображения искът по чл.422 ал.1 ГПК е отхвърлен.
Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010/ при евентуално произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване само на соченото от касатора основание, без такова относно неговата валидност и допустимост, би довело във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд да извършва проверка за неправилност, без да се произнася по предхождащата го такава за евентуална нищожност или недопустимост. Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Допустимостта на съдебното решение се предпоставя и от редовността на исковата молба. Ето защо, при липса на прецизно изложени факти относно спорното право е налице нередовност на самата искова молба, а произнасянето по нея, без да е изпълнена преди това процедурата по отстраняване на тези нередовности води до недопустимост на самото произнасяне по същество на спора. За това, както въззивният, така и касационният съд трябва да следи служебно.
В настоящия случай е налице вероятност обжалваното решение да е недопустимо, с оглед липсата на пълно излагане в ИМ на правопораждащите факти относно изискуемостта на редовно дължимите вноски по кредита, чието неплащане в договорения в погасителния план срок е основание за предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита, поради което ВКС следва да допусне обжалваното въззивно решение до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 78 от 09.01.2015 г. по в.гр.д. № 47/2015 г. на Добрички окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма]-гр. София да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок в размер на 459,27 лева.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: