5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 06.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №165/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ – [населено място] срещу решение № 1911 от 13.10.2016 г. на САС, ТО, по т.д. №875/2015 г., в частта , с която е потвърдено първоинстанционното решение № 933 от 25.05.2012 г., постановено по т.д. № 1327/2010 г. на СГС, VІ-6 с-в, В ЧАСТТА, с която е уважен искът на [фирма] срещу касатора като същият е осъден да заплати на ищеца сумата от 71 567,65 лева-стойност на СМР, ведно със законната лихва от завеждане на ИМ, както и 2 106,87 лева-лихва-обезщетение за забава върху главницата за периода 06.02.2010 г. до 21.05.2010 г. и в съответната част за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за: нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г. / за допускане до касация.
Ответната по касационната жалба страна [фирма] изпраща писмен отговор, в който се изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. В същият се претендира и присъждане на разноски в размер на 2 466,22 лева-платено адв. възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е в размер над 20 000 лева намира, че касационната жалба в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение в обжалваната част , с която е счел за основателни горните искове, съдебният състав се е позовал на следното:
Производството пред въззивния съд е при условията на чл.294 ГПК, т.е. повторно разглеждане след отмяна от касационната инстанция на първоначалното въззивно решение и даване на указания по приложение на процесуалния закон: за предприемане действия за конкретизиране с допълнителна молба от ищеца на спорния предмет: кои точно по вид и стойност СМР съоръжения по чл.20 ал.5 НПППЕЕПРЕМ , направени във връзка с предварителен договор за присъединяване на обект на потребител към Е., ищецът претендира да му бъдат заплатени и на база тази конкретизация, въззивният съд да прецени, дали се касае за изграждане на самостоятелни обекти или за отделни СМР, без краен резултат вещ със съответната степен на завършеност, съответно- за такива, които стават собственост на притежателя на терена, т.е на присъединявано лице. От страна на състава, постановил обжалваното решение е счетено, че тези указания са изпълнени: с молба от 19.05.2015 г., депозирана от страна на [фирма] пред въззивния съд се уточнява, че се претендира само стойността на част от СМР по процесния договор от 31.10.2007 г. за възлагане изместването на ел.съоръжение, засегнато от ново строителство по реда на чл.73 ал.1 от ЗУТ, сключен във връзка с предварителен договор за присъединяване – уговорките в чл.4,6 и 4.8., които обекти, съгласно Договор за присъединяване на потребителя към Е.. Съдът е взел в предвид приетото заключение на СТЕ, по поставената от него задача за определяне на вида и обема на извършените СМР по прокарване на кабелни канали и тяхната средна пазарна стойност/ без печалбата/, и като е прихванал срещу тази сума съответната такса присъединяване към Е., дължима от потребителя е счел исковете за основателни до уважените размери. Посочени са съображения, че от страна на ответника не се противопоставят възражения за задължение за прехвърляне на собственост,съответно учредяване на сервитутни права,нито са събирани доказателства,че става въпрос за СМР с резултат самостоятелни обекти в собственост на ищеца, за които да е изискват подобни разпореждания в полза на Е., съгласно чл.20 ал.5 от цитираната наредба. Ето защо,според съда се касае за правоотношения по чл.266 ЗЗД въз основа на договор за изработка и при доказано изпълнение на съответните СМР и тяхната стойност и приемането им от страна на ответното Е., то последното дължи заплащане на последните и съответното обезщетение за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД на посочените по-горе нормативни основания.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба са формулирани правни въпроси, които групирани се свеждат до:1. За задължението на въззивния съд да се съобрази с констатациите на ВКС по нередовността на ИМ,съотв. да предприеме действия по отстраняването им 2. Дали за положените кабелни линии възникват сервитутни права по силата на закона със самото им полагане, 3. Следва ли Е. да заплаща стойността на СМР , предприети по чл.73 ал.1 от ЗУТ-за изместване на трафопост, 4.Приложим ли е чл.326 ТЗ за определяне стойността на СМР за процесните правоотношения, 5.Изискуемо ли е задължение за заплащане стойността на СМР от страна на Е. при липса на учредени в негова полза сервитутни права и право на строеж.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода по спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
Всички конкретно формулирани въпроси не биха довели до друг резултат по настоящия правен спор и в този смисъл не се явяват обуславящи изхода му по следните съображения: Първият въпрос, предполага процесуален пропуск, какъвто не е допуснат от въззивния съд:последният е предприел действия по отстраняване на констатираните нередовности на ИМ и ищецът е подал допълнителна молба за отстраняването им. Останалите въпроси не са били повдигнати във висящия процес пред въззивната инстанция чрез своевременно наведени доводи и възражения от страна на ответника в отговора на допълнителната ИМ, с която е уточнен предметът на спора и съответно съдът не е формирал правораздавателната си воля въз основа на техните отговори. Разпоредбата на чл.326 ТЗ е приложена в изпълнение на задължителните указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона,съгласно чл.294 ал.1 ГПК.
Следователно не се обосновава основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 2 466,22 лева-платено адв.възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ, с оглед приложените писмени доказателства за направата им: договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1911 от 13.10.2016 г. на САС, ТО, по т.д. №875/2015 г.в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” – [населено място] да заплати на [фирма] сумата от 2 466,22 – разноски пред настоящата инстанция
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.