О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 10.06.2019
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29 май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3022/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. С. М. и С. С. А. срещу решение №1392 от 04.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №990/18 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение от 04.12.2017 г. по гр.д. № 12230/15 г. на СГС, са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗАД „Б. В. И. Г.” –София – застраховател на гражданската отговорност на собственика на полуремарке рег.№ А., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на 19.04.2013 г. на С. С. А., р. 1978 г., техен син, в размер на по 100 000 лева на всеки от двамата родители, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗАД „Б. В. И. Г.” в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че следното:
На 19.04.2013 година по време на движение на композиция от влекач D. с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке рег.№ А. , чиято ГО на собственика е застрахована в ответното дружество, се е откачила една от гумите на последното, поради разхлабване на скрепителните елементи на средната ос и изпадането им. Същата се е придвижила по инерция в насрещното платно, в което като пътник в автомобил е пътувал пострадалият С. А.. Гумата не е причинила съприкосновение с автомобила, в който същият е пътувал. Водачът на последния е спрял, А. е слязъл и се е опитал да вдигне гумата от пътното платно, но последната е била силно нагорещена и е избухнала, при което на същия са причинени множество телесни увреждания, несъвместими с живота и като следствие той е починал.
За да счете исковете за неоснователни, при установяване на горните факти, съставът на въззивния съд е изложил следните фактически и правни съображения:
Причина за откачането на гумата/ очевидно се има в предвид заедно с джантата/, според заключението на САТЕ, е евентуална неизправност на самото ремарке- разхлабване на скрепителните елементи на средната ос, съответно-пренапомпаност на гумата и пренатоварване на полуремаркето. Касае се за евентуална неизправност на последното, а не на гумата. Към датата на настъпване на инцидента е действала Наредба №24/2006/отм., която в разпоредбата на чл.14 ал.2 постановява, че застрахователят на ГО на ремаркето отговаря само когато вредите от ремаркето са нанесени , без последното да е прикачено към моторно превозно средство и без да е функционално зависимо от него, не е било в движение или когато същото се е самозадвижило. Ето защо ответното дружество-застраховател на ГО на собственика на полуремаркето не е пасивно легитимирано да носи отговорност за вредите от неизправността на последното при положение, че същите са настъпили по време на движение в композиция с влекача и при функционална зависимост от същия. Това се отнася за функционалната отговорност на застрахователя във всички хипотези на деликтната отговорност, както по чл.45 ЗЗД, така и за отговорността за вреди причинени от вещ по чл.50 ЗЗД. Отделно от това са изложени и съображения за липса на причинно-следствена връзка между откачането на гумата на полуремакето и настъпилите вредоносни последици за пострадалия, доколкото първото не е налагало слизането на пострадалия от автомобила и повдигането на горещата гума, което е довело до нейното експлоадиране, предизвикало смъртта му.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси: кой застраховател на ГО следва да отговаря за вредите, настъпили от повреда на ремаркето, без да е предизвикано от ПТП-на влекача или на полуремркето и следва ли да отговаря застрахователят на ГО на собственик на вещ, когато не известна причината за вредите от вещта или при случайно събитие.
Твърди, че е налице хипотезата за допускане на касация, уредена в чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Първият от двата въпроса намира своя ясен отговор в Наредба №24/2006/отм./, която в разпоредбата на чл.14 ал.2 урежда, че застрахователят на ГО на ремаркето отговаря само когато вредите от ремаркето са нанесени , без последното да е прикачено към моторно превозно средство и без да е функционално зависимо от него, не е било в движение или когато същото се е самозадвижило, в която хипотеза настоящият случай определено не попада. Разпоредбата е ясна непротиворечива и недвусмислена и като такава не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл.280 ал.1,т.3 ГПК и същата не включва като критерий настъпване или не на ПТП.
Вторият въпрос, следва ли да отговаря застрахователят на ГО на собственик на вещ, когато не е известна причината за вредите от вещта или при случайно събитие, не се явява обуславящ изхода по спора: по делото не е прието и не установено наличие на неизвестна причина за вредите или на случайно събитие. Съдът се е позовал на заключението на САТЕ, според което, причина за откачане на гумата/колелото/ е разхлабване на скрепителните елементи на средната ос, съответно-пренапомпаност на гумата и пренатоварване на полуремаркето, които са свързани с подръжката и правилната експлоатацията на последното, като част от движеща се композиция с влекач, и е отхвърлил иска, с оглед изключване по силата на цитираната разпоредба в действащата към датата на инцидента Наредба №24/2006/отм./ на отговорността на застрахователя на ГО на полуремаркето в конкретната хипотеза: настъпване на вреди от него по време на движение в композиция с влекач.
Липсата на коректно формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода по спора, се явява пречка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1392 от 04.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №990/18 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.