3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 13.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 1843 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 105 от 20.01.2014 г. по гр.д. № 133/2014 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 25.06.2013 г. по гр.д. № 9732/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искане на адвокат С. С. от САК за определяне на допълнително възнаграждение като особен представител на ответника.
В определението е прието, че адвокат С. С. е назначена за особен представител на ответника на основание чл. 47, ал.6 ГПК при първоначално определено възнаграждение от 300 лева за сметка на ищеца по делото. Ищцата по делото е била освободена от внасяне на такси и разноски на основание чл. 83, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл. 83, ал. 3 ГПК, заплащането на разноските по производството е от бюджета на съда. С молба от 19.06.2013 г., адвокат С. е поискала определеното от съда възнаграждение да бъде увеличено до размер на 1365 лева в съответствие с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането е оставено без уважение с определение на Софийски градски съд от 25.06.2013 г., потвърдено с определение № 105 от 20.01.2014 г. по гр.д. № 133/2014 г. на Софийски апелативен съд. Прието е, че когато възнаграждението се изплаща от бюджета на съда, поради освобождаването на ищеца от внасяне на такси и разноски, то следва да бъде определено със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба от адвокат С. С.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът следва ли възнаграждението на особен представител, назначен при условията на чл. 47, ал.6 ГПК да бъде съобразено с минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет е разрешен в противоречие с ТР № 6 от 2012 г. ОСГТК ВКС и със съдебната практика на отделни състави на Върховния касационен съд. Изложени са доводи, че въпросите как се определя възнаграждението на особен представител, когато ищецът е освободен от държавна такса и към кой момент се определя това възнаграждение са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, постановено в противоречие с т. 6 от ТР № 6 от 2012 г. ОСГТК ВКС. Съгласно т. 6 от Тълкувателното решение възнаграждението за особения представител винаги е дължимо; размерът на дължимото от ищеца възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност, както и че няма пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението.
Постановките на т. 6 от ТР № 6 от 2012 г. ОСГТК ВКС са приложими и в хипотезата на чл. 83, ал. 3 ГПК, когато ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски, в който случай разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. С акта за назначаването на особен представител, съдът определя възнаграждението му в размер, съобразен с Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за размера на адвокатските възнаграждения и това възнаграждение се изплаща от бюджета на съда, а с крайния съдебен акт, съобразно изхода на делото съдът присъжда разноските в тежест на съответната страна.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и постановено ново по съществото на процесуалния въпрос, с което на назначения особен представител адвокат С. С. от САК се определи възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 2004 година (ред. ДВ бр. 43 от 08.06.2010 г.) общо в размер на 1362 лева, т.е. определеното от 300 лева възнаграждение се завиши с още 1062 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 105 от 20.01.2014 г. по гр.д. № 133/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 105 от 20.01.2014 г. по гр.д. № 133/2014 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо определение от 25.06.2013 г. по гр.д. № 9732/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искане на адвокат С. С. от САК за определяне на допълнително възнаграждение като особен представител на ответника.
Определя възнаграждение на адвокат С. С. С. от Софийска адвокатска колегия, назначена за особен представител при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на Н. Р. А. – ответник по гр.д. № 9732/2009 г. на Софийски градски съд, общо в размер на 1362 лева, с което определеното с разпореждане от 06.12.2012 г. на СГС възнаграждение от 300 лева се увеличава със сумата 1062 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: