4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 05.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1389/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на министъра на регионалното развитие – чрез пълномощника му гл. юрисконсулт П. К., срещу определение № 3 от 10.02.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 3/2014 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на министъра на регионалното развитие против определение № 434 от 25.11.2013 г. на Габровски окръжен съд, с което по молба на [община] е спряно на основание чл.536, ал.1 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТР производството пред А. по вписванията – Търговски регистър, по заявление за обявяване на обстоятелства по партидата на [фирма] – [населено място], касаещи проведено на 21.11.2013 г. общо събрание на съдружниците в дружеството, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 81/2013 г. по описа на Габровски окръжен съд, и е прекратено производството по частната жалба.
В частната жалба се излагат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Ответниците [община] и [фирма] – [населено място], не заявяват становища в срока по чл.276 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от страна във въззивното производство в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на министъра на регионалното развитие против определението на Габровски окръжен съд, с което на основание чл.536, ал.1 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТР е спряно производството пред А. по вписванията – Търговски регистър, по заявление за обявяване на обстоятелства по партидата на [фирма] – [населено място], произтичащи от решения на общото събрание на съдружниците в дружеството от 21.11.2013 г., до приключване на производството по т. д. № 81/2013 г. на Габровски окръжен съд и да прекрати образуваното по частната жалба въззивно производство, Великотърновски апелативен съд е приел, че определението за спиране на охранителното производство не подлежи на обжалване с частна жалба. Изводът за недопустимост на обжалването е обоснован с отсъствието на предвидена възможност за обжалване в специалната разпоредба на чл.536 ГПК и в общите разпоредби на процесуалния закон. Препратено е към практиката в определение № 856/02.12.2010 г. по ч. т. д. № 785/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 621/11.07.2012 г. по ч. т. д. № 464/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е изразено становище за необжалваемост на определението по чл.536, ал.1 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТР.
Обжалваното определение е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените от въззивния съд.
Изводът на Великотърновски апелативен съд за липса на предвидена в закона възможност за обжалване на определението за спиране на охранителното производство в хипотезата на чл.19, ал.5 ЗТР, не е съобразен с изменението на чл.536 ГПК, извършено със ЗИДЗТР, обн. в ДВ бр.99/14.12.2012 г. С § 5 ЗИДЗТР, в сила от 18.12.2012 г., е създадена нова ал.3 на чл.536 ГПК, в която е предвидено изрично, че охранителното производство по ал.1 на чл.536 ГПК се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл.19, ал.5 ЗТР, като определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа ГПК, т. е. с частна жалба по чл.274, ал.2 ГПК. Предмет на обжалване с подадената пред Великотърновски апелативен съд частна жалба е именно определение за спиране на охранителното производство в хипотезата на чл.19, ал.5 ЗТР във вр. с чл.536, ал.1 ГПК и съгласно изричната разпоредба на чл.536, ал.3 ГПК обжалването му с частна жалба по чл.274, ал.2 ГПК е процесуално допустимо.
Независимо, че определението подлежи на обжалване, частната жалба е процесуално недопустима поради липса на надлежна процесуална легитимация на лицето, от което е подадена – министърът на регионалното развитие, действащ като представител на държавата.
Охранителното производство пред А. по вписванията е образувано по повод заявление на [фирма] за вписване/обявяване на обстоятелства, произтичащи от решения на общото събрание на съдружниците в дружеството от 21.11.2013 г. Спирането на производството на основание чл.536, ал.1 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТР е поискано от [община] и е допуснато като мярка на обезпечение на предявения от [община] против [фирма] иск по чл.74 ТЗ за отмяна на дружествените решения от 21.11.2013 г. Министърът на регионалното развитие, действащ като представител на държавата – съдружник във [фирма], не е заявител по чл.16 ЗТР в спряното охранително производство, не е участвал като страна в обезпечителното производство, в което е постановено определението за спиране, и не твърди да е встъпил по реда на чл.74, ал.3 ТЗ и да участва като страна в производството по т. д. № 81/2013 г. на Габровски окръжен съд, образувано по иска на [община] против [фирма].
Правото на частна жалба по чл.274, ал.2 ГПК принадлежи на страните по делото, в рамките на което е постановено обжалваното определение, и само по изключение, когато законът предвижда това, може да бъде упражнено от трети неучастващи в делото лица. В случая Министърът на регионалното развитие е обосновал активната си процесуална легитимация да обжалва определението по чл.19, ал.5 ЗТР във вр. с чл.536, ал.1 ГПК с правото на държавата като съдружник във [фирма] да встъпи по реда на чл.74, ал.3 ТЗ в производството по иска с правно основание чл.74 ТЗ. Хипотетичната възможност чрез встъпването държавата да придобие качеството на страна в исковото производство по чл.74 ТЗ не е достатъчна, за да породи в нейна полза право на частна жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение на иска по чл.74 ТЗ чрез спиране на охранителното производство пред А. по вписванията. Изложеното налага извод, че подадената от министъра на регионалното развитие частна жалба е недопустима поради липса на процесуална легитимация за обжалване на определението по чл.19, ал.5 ЗТР във вр. с чл.536, ал.1 ГПК, което съставлява пречка за разглеждането й по същество. В аналогичен смисъл е и практиката, застъпена в определение № 77/20.01.2014 г. по ч. т. д. № 4645/2013 г. на ВКС, І т. о., и определение № 102/14.02.2014 г. по ч. т. д. № 257/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.
За изчерпателност следва да се отбележи, че правото на частна жалба не може да бъде аргументирано и с разрешенията, дадени в т.6 от Тълкувателно решение № 6/30.06.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Спирането на охранителното производство пред А. по вписванията на основание чл.19, ал.5 ЗТР засяга правната сфера на търговското дружество, по чиято партида е следвало да се извърши вписването/обявяването на заявените обстоятелства. Същото не накърнява пряко правата и интересите на държавата като съдружник в дружеството и с оглед на това тя не е легитимирана да обжалва определението, с което е постановено спирането.
Като е оставил без разглеждане недопустимата частна жалба, Великотърновски апелативен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3 от 10.02.2014 г., постановено по в. ч. т. д. № 3/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :