О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
Гр.С., 05.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1104 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Х. срещу решение №.5881/16.12.15 по г.д.№.945/15 по описа на Окръжен съд Благоевград – с което е потвърдено решение №.7039/14.09.15 по г.д. №.673/15 на Районен съд Благоевград за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение – по силата на което ищцата е заемала длъжност ”главен счетоводител”, което е било прекратено на основание чл.328 ал.2 КТ при наличие на всички кумулативни предпоставки на разпоредбата. Те са договор за управление, сключен с новоизбран или новоназначен управляващ предприятието на работодателя /да се касае за служител, който е част от ръководството на предприятието/; на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, която той трябва да постигне; уволнението да е извършено от новоназначения управител в срок от 9 месеца от започване изпълнението на договора за управление; правото на уволнение да е реализирано спрямо работник/служител, който заема и изпълнява по длъжностна характеристика ръководна длъжност. Съдът е отразил, че в случая към момента на уволнението /6.02.15г./ е бил налице валидно сключен /на 22.01.15/ договор за управление /от Председателя на Съвета на директорите/ с назначения нов изпълнителен директор – д-р Методи Г. – чието изпълнение е било започнало, и същевременно не са били изтекли 9 месеца от сключването му; от друга страна, доколкото уволнението е било извършено от друго лице – д-р О. М., същият, по силата на валидно взето решение на Съвета на директорите, е бил натоварен с правомощия да замества и изпълнява функциите на изпълнителен директор за времето, през което новоизбраният такъв Методи Г. е ползва неплатен отпуск /22.01.15г.-17.03.15г./. При тези обстоятелства съдът е намерил, че след като д-р О. М. с валидно решение на Съвета на директорите е назначен да замества изпълнителния директор д-р Г. по време на неплатения му отпуск, то той, по силата на взетото решение – с което не е извършено ограничение на правомощията на заместващия, е встъпил изцяло в правата на д-р Г. и за периода на заместване е разполагал с пълен обем на неговите правомощия – вкл. да прекратявана трудовото правоотношение с част от работниците и служителите на ръководна длъжност на основание чл.328 ал.2 КТ /независимо от липсата на отделен договор за възлагане на управлението между Председателя на Съвета на директорите и О. М./. Съдът е приел и, че ищцата е заемала ръководна длъжност. Посочил е, че макар длъжността „главен счетоводител” да не е била включена изрично в отдел „Ръководство” в поименното щатно разписание на дружеството, анализът на трудовите функции, правата и задълженията, формиращи съдържанието й, обосновават извод, че тя е ръководна по смисъла на пар.1 т.3 КТ /на ищцата са били възложени функции на ръководене, координиране, контролиране, отчитане, цялостно организиране на целия вътрешно-финансов контрол /реш.№.1187/83.10.05 по г.д.№.811/03, ВКС/; всички работещи в отдел ”Счетоводство” са били подчинени в дейността си на нея; тя е съставяла и подписвала всички счетоводни документи /макар и впоследствие те да са били парафирани от заемащия длъжността зам. директор по ИД или изпълнителния директор/.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 /т.2 и т.3/ КТ, като формулира следните въпроси: 1.”Следва ли нормата на чл.328 ал.2 КТ да се тълкува разширително като се дава право да прекратят по този ред трудови договори не само на лицата, сключили договор за управление, но и техни заместници и други субекти, или следва да се тълкува стеснително като това изключително право следва да се дава само на сключилия договор за управление, който единствен има право да сформира свой екип? Има ли право на това основание заместващия да сформира свой екип или само лицето, подписало договора за управление?” /реш.№.648/17.11.10 по г.д.№.1484/09, ІІІ ГО, реш.№.108/19.03.12 по г.д.№.819/11, ІV ГО на ВКС/; 2. „Винаги ли длъжността главен счетоводител е ръководна длъжност, особено когато по поименно щатно разписание е посочено, че заместник директора по икономическите дейности е член на ръковоството, а главният счетоводител е аналитичен специалист по поименно щатно разписание и трудов договор? При липса на длъжностна характеристика на главния счетоводител, правеща невъзможно да се изследва харакктера на длъжността, може ли само на база абстрактни разсъждения в противоречие със събраните доказателства да се приеме, че длъжността е ръководна?” /реш.№.388/6.12.12 по г.д.№.582/12, ІІІ ГО/; 3. „При наличие на безспорни доказателства, установяващи експертния характер на една длъжност, следва ли съдът да не коментира същите, а на база на ирелевантни и тенденциозни разсъждения да се произнася по въпроса?/дали съдът е обвързан от събраните по делото доказателства или може произволно да прави своите изводи?”.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по първия въпрос относно кръга на лицата, които разполагат с право да прекратяват трудови договори на основание чл.328 ал.2 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, основанието за уволнение по чл.328 ал.2 КТ е приложимо само при изрично посочената в тази разпоредба предпоставка – поради сключване на договор за управление на предприятието, и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предриятието. Следователно с правото по чл.328 ал.2 КТ разполага само изпълнителния директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството – респективно не притежават такова лица, с които не е сключен такъв договор. С този договор предприятието предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат. За последното законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл.328 ал.2 ГПК. Касае се за разпоредба, която предоставя голяма свобода за прекратяване на трудово правоотношение /без мотиви и само по лична преценка/, поради което и тя следва да се тълкува стриктно – а не разширително.
Обосновани са твърденията на касатора, че като е приел, че с право на уволнение по реда на чл.328 ал.2 КТ разполага не само изпълнителния директор, с който е сключен договора за управление, но и заместващия го, въззивният съд е разрешил поставения правен въпрос от значение за изхода на спора в отклонение от задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
Мотивиран от горното и доколкото касаторът не дължи държавна такса, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.5881/16.12.15 по г.д.№.945/15 по описа на Окръжен съд Благоевград.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: