О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. София, 09.06.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 721 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител адв.Т. С.-Ш., срещу решение № 241/28.10.2016г. в.т.д. № 503/2014г. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 32/21.05.2014г. по т.д. № 209/2013г. на ОС-Търговище и е прекратено производството по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касацията [фирма] / в несъстоятелност/ и М. П. А. не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производството е висящо по иск с правно осн. чл.694 ТЗ, предявен от касатора против [фирма] /н/ и М. П. А. за признаване за установено, че дружеството не дължи на М. А. сума в размер на 3 000 000лв., представляваща вземане за неустойка по договор за изработка от 12.05.2008г., сключен между [фирма] и [фирма] и договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2008г., сключен между [фирма] и М. А., установено с арб.решение от 25.03.2013г. на Т. при Н. по арб.д. № 9/2013г., както и че [фирма] не дължи на М. А. сума в размер на 11 735,63 лв. – разноски, присъдени в арб.производство. Въззивният съд е съобразил влязлото в сила решение по т.д. № 416/2014г. на ВнАС, с което е обявен за недействителен спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на [фирма] договор за встъпване в дълг от 05.01.2011г., подписан между [фирма] и [фирма], по силата на който последното дружество встъпва в дълга на [фирма] спрямо касатора до размера на 500 000 лв. като съдлъжник по сключен договор за покупко-продажба на горива. ВнАС е счел , че с цитираното решение е отречено правото на касатора като кредитор на несъстоятелния длъжник , а оттук и правото му да участва в разпределението на осребреното имущество. Направил е извод, че за [фирма] не съществува правен интерес да води иск по чл.694 ТЗ и да отрича правото на кредитор в несъстоятелността. Загубването на качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност според апелативния съд определя липсата на активна процесуалноправна легитимация, респ. недопустимостта на предявения иск. За тези предпоставки съдът следи служебно, поради което ВнАС е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следния правен въпрос : Следва ли при предявяване на иск по чл.694 ТЗ да се доказва правен интерес от ищеца или възможността за предявяване на такъв иск е предвидена от закона? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът счита, че даденото от въззивния съд разрешение по правния въпрос е в противоречие със съществуваща задължителна практика на ВКС, обективирана в : Определение № 253/19.05.2015г. по т.д. № 2365/2014г. на ВКС, II т.о.; Определение № 35/28.01.2010г. по ч.т.д. № 805/2009г. на ВКС, II т.о. и Определение № 519/14.09.2009г. по ч.т.д. № 217/2009г. на ВКС, II т.о.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
Настоящият състав намира че по отношение на поставения правен въпрос не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно мотивите на въззивното решение съдът не е обусловил крайния си извод за недопустимост на иска по чл.694 ТЗ само на липса на правен интерес като задължителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Изрично ВнАС е изложил съображения за отпадане на активната процесуалноправна легитимация на ищеца по иска по чл.694 ТЗ като кредитор на несъстоятелния длъжник предвид постановеното в друг процес влязло в сила решение по чл.649 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД, касаещо основанието, на което [фирма], се легитимира като кредитор на [фирма] /н/.
Не е изпълнено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно разясненията по т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основание по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с ТР и ПП на ВС; ТР на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ, обн. ДВ бр.59/22.07.1994г. / отм./; с ТР на ОСГТК, на ОСГК и на ОСТК на ВКС; или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. С ТР № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС са дадени указания, че поради сходство в режима на обжалване на въззивни определения и на въззивни решения в обхвата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК попадат и определенията по чл.274, ал.3 ГПК, с които се допуска касационно обжалване. Определението по чл.288 ГПК, с което съставът на ВКС се произнася по допускане на касационно обжалване, няма правната характеристика на съдебен акт по същество на касационната жалба. В случая цитираните от касатора Определение № 253/19.05.2015г. по т.д. № 2365/2014г. на ВКС, II т.о. и Определение № 35/28.01.2010г. по ч.т.д. № 805/2009г. на ВКС, II т.о. са постановени по реда на чл.288 ГПК , а с Определение № 519/14.09.2009г. по ч.т.д. № 217/2009г. на ВКС, II т.о. не е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Решението на въззивния съд в частта за разноските не подлежи на обжалване пред касационния съд, а защитата срещу него е по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на ВнАС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 241/28.10.2016г. в.т.д. № 503/2014г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: