О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. София, 13.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1498 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от [фирма], чрез адв.Т. Н. против определение № 776/07.03.2017г. по ч.гр.д. № 1069/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8-ри състав, с което е потвърдено определение № 27640/23.11.2016г. по гр.д. № 10185/2011г. на Софийски градски съд, 1 ГО, I-19 състав за оставяне без уважение на молбата на дружеството по реда на чл.64 ал.2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение № 5602/18.07.2013г., постановено по гр.д. № 10185/2011г. по описа на СГС, ГО, I-19 с-в.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение във връзка с приложение на чл.64, ал.2 ГПК относно предпоставките за възстановяване на пропуснат срок. Частният касатор счита, че въззивният съд е взел предвид поведението на банката и лицето, което я е представлявало пред първа инстанция, а не наличието на особени непредвидени обстоятелства по отношение на избрания от страната процесуален представител пред въззивната инстанция. В тази връзка е следвало да се съобрази, че още в срока за обжалване на решението на СГС банката е избрала нов процесуален представител и твърдените и доказани обстоятелства са попречили на новия пълномощник да подаде в срок въззивна жалба. Частният касатор намира за необоснован извода на САС, че е останало недоказано непостъпването на електронно писмо от страната до представителя й. Неправилно съдът е счел, че адвокатът е следвало да положи дължима грижа и до унищожаването на съобщението поради авария е могъл да се запознае със съдържанието му. В противоречие със закона въззивният съд е приел, че електронните съобщения не са достатъчно надежно средство за комуникация. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за уважаване на молбата по чл.64 ГПК.
Ответникът по частната касационна банка Д. Д. К. оспорва основателността й.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че банката е подала след преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба, която е била върната с влязло в сила разпореждане от 13.10.2015г. по гр.д. № 10185/2011г. на СГС. С молба по чл.64, ал.2 ГПК страната е поискала възстановяване на срока за въззивно обжалване като САС е намерил, че не се установява пропускът за подаване на въззивна жалба да се дължи на извинителна за банката причина – особени непредвидени обстоятелства, които обективно не е могла да преодолее. Въззивният съд е приел за осъществени в хронологичен ред следните факти: В първоинстанционното производство банката се е представлявала надлежно от адв.В.. На 12.07.2013г. с договор за предоставяне на правни услуги банката е възложила при все още непостановено решение от СГС на нов пълномощник – адв. Н., да извърши проучване на воденото дело, да изготви и подаде въззивна жалба или отговор/ насрещна въззивна жалба. На 18.07.2013г. е било постановено първоинстанционното решение, с което е уважен осъдителният иск срещу частния касатор. На 31.07.2013г. адв.В. – надлежен пълномощник на частния касатор към този момент, е получил препис от решението на СГС. Обсъден е представен като доказателство имейл, изготвен по реда на чл.184, ал.1 ГПК, с датата и час на изпращане – 09.08.2013г., с който представител на банката е съобщил на адв.Н., че все още не е връчено съобщение за изготвено съдебно решение по делото на СГС и са дадени указания незабавно да се предяви въззивна жалба. Съобразно удостоверение, издадено от трето за спора лице, което е създало и поддържа домейна и управлява и поддържа пощенската кутия, до която е изпратено горното електронно съобщение, на 12.08.2013г. поради авария в електрозахранването е предизвикан срив в поддържана от търговеца електронна система, което е довело до загуба на информация и недоставяне на имейли до този адрес. Въз основа на тези фактически констатации САС е направил извод, че решението на СГС е било редовно връчено на надлежен представител на банката и ако последният не е отчел пред доверителя си резултата на възложената работа, то това не е основание за възстановяване на пропуснат срок. Освен това е намерил, че вторият пълномощник на страната е разполагал с достъп до електронната система на СГС и е могъл да се информира за датата на постановяване на решението на СГС. Приел е за недоказано, че електронното съобщение до адв.Н. не е постъпило в пощата му до 12.08.2013г., след като е било изпратено още на 09.08.2013г. и при полагане на дължима грижа от пълномощника той би узнал за нарежданията на доверителя до настъпване на срива. Освен това апелативният съд е изложил довод, че от датата на връчване на изготвеното съдебно решение – 31.07.2013г. обективно банката е могла да уведоми новия си пълномощник за момента, от който тече срокът за въззивно обжалване, и чрез друг различен и по-надежден способ за уведомяване – телефон, факс. След съвкупна преценка решаващият съд е заключил, че молбата по чл.64, ал.2 ГПК се явява неоснователна.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира следното:
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай ВКС констатира, че частният касатор формулира следните правни въпроси : 1/ Налице ли е основание за възстановяване на срок по реда на чл.64 ГПК в случаите на безспорно установени особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, които обаче са възникнали не по отношение на самата страна, а само по отношение на лицето, която тя е избрала и упълномощила да я представлява и защитава по делото, включително да извърши конкретното процесуално действие, срокът за което е бил пропуснат? ; 2/ При положение, че нормативната уредба /Закон за електронния документ и електронния подпис/ приравнява електронните съобщения на кореспонденция по пощата, длъжна ли е страната по дадено съдопроизводство да дублира всяко свое електронно съобщение до пълномощника си във връзка с водене на делото със съобщение направено чрез други средства за комуникация – поща, телефон и т.н.? Съответно, в случай че съобщението касае предприемане на процесуално действие от решаващо значение за развитие на делото, липсата на такова дублиране равнозначна ли е на процесуална небрежност?
Въпросите са въведени при позоваване на селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първи въпрос, поради противоречие със задължителна практика, обективирана в Определение № 707/23.07.2012г. по ч.т.д. № 501/2012г. на ВКС, II т.о. и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втори въпрос, който според частния касатор е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
Повдигнатите въпроси не обуславят изхода на делото. Въззивният съд е обсъждал наведените с молбата по чл.64 , ал.2 ГПК обстоятелства по отношение на новия процесуален представител на страната, но изводът за неоснователност на искането е направен след заключение, че така същите обстоятелства не се явяват обективно възпрепятстващи пълномощника да подаде въззивна жалба. Обосноваността на изводите на САС в тази връзка не може да бъде предмет на проверка във фазата по селектиране на частната касационна жалба. По отношение на втория правен въпрос заключението на апелативния съд за степента на надежност на кореспонденцията чрез електронно съобщение не е единствен и решаващ аргумент, за отхвърляне на искането за възстановяване на срока. Изложен е като допълнителен довод наред с другите съображения на решаващия съд относно задължението на предходния пълномощник на страната да отчете резултата от възложената работа, обективната възможност адресатът на съобщението да се запознае със съдържанието му за периода от доставянето до срива в системата и пр.
Следователно не се установява да е изпълнено общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с формулираните от частния касатор правни въпроси.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №776/07.03.2017г. по ч.гр.д. № 1069/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 8-ри състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: