О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№356
София, 17.06.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 162 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Е” О. , гр. В. срещу въззивно решение № 162/20.10.2008 г. по в. т. д. № 12/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 05.11.2007 г. по т. д. № 21/2006 г. на Д. окръжен съд в осъдителната му част и по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от “Е” О. срещу “З” А. иск за сумата 39 170,78 лв. – обезщетение за вреди, причинени от некачествен напреженов трансформатор тип НК – 24, доставен по фактура № 1163/22.06.2005 г., и за сумата 600 лв. – подлежаща на връщане цена на същия трансформатор.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане на доказателствата, в това число на множеството експертни заключения, необосновано и порочно, поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 83, ал. 1 и 2 ЗЗД, чл. 63, ал. 2 ЗЗД, чл. 195 и чл. 196 ЗЗД.
Касаторът е обосновал допустимост по приложно поле на касационното обжалване с твърдението, че обжалваното решение противоречи на трайната практика на Върховния касационен съд /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, цитирайки решение № 97/12.02.1986 г. по гр. д. № 710/1985 г. на ВС; Решение № 205/17.03.2006 г. по т. д. № 491/2005 г. на ВКС; Решение № 813/21.03.1973 г. по гр. д. № 270/74 на І г. о. и Решение № 1190/06.01.1994 г. по гр. д. № 514/1993 г. на V г. о. на ВС. Поддържа се, че с атакувания съдебен акт е решен важен материалноправен и процесуален въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по жалбата, в писмен отговор, обосновава становище за недопускането й, и за нейната неоснователност .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване с оглед приложното му поле по следните съображения:
Според касатора, с обжалваното решение съставът на Варненски апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно неположена дължима грижа на добрия стопанин по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗЗД , която е следвало да положи кредиторът /жалбоподател/, за да ангажира отговорността на длъжника – ответник по иска с правно основание чл. 193, във вр. с чл. 195, ал. 2 ЗЗД в хипотеза на продажба на вещ със скрити недостатъци. И тъй като въззивният съд бил приел, че производителят на вещта се е освободил от отговорност, доколкото кредиторът не бил положил грижата на добрия стопанин като не провел изпитания при влагане на закупения трансформатор и не е осигурил необходимата защита чрез поставяне на предпазители в допълнение към общата релейна защита на съоръжението, то този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Излагат се съображения за промяната в обществените отношения, предвид критериите по чл. 83 ЗЗД към момента на отсъствие на търговски взаимоотношения /до 1991 г./, както и въвеждане на нов правен режим с приемането на Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Безспорно въпросът за определяне обхвата на дължимата грижа, предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не може да се приеме обаче, че посоченият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика, която е неотносима към настоящия случай, тъй като в хипотезите, предмет на разглеждане в представените съдебни актове, става въпрос за дължимата грижа, свързана с отглеждане на животни, и е обсъждана отговорността на една от страните за невъзможността на неизпълнението на задължението по договора, като е прието, че от другата страна не може да се иска нито изпълнение, нито обезщетение от неизпълнението /чл. 83, ал. 1 ЗЗД./ По настоящото дело, въззивният съд се е позовал на приложението на хипотезата на ал. 2 на чл. 83 ЗЗД. Това правило не е специално, а е израз на общ принцип, който се прилага във всички случаи на съпричиняване на вреди от кредитора, който е закрепен в чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Приложното поле на ал. 2 на чл. 83 ЗЗД се различава от това на ал. 1 на законовия текст, а конкретното тълкуване на фактите досежно наличието или отсъствието на положена дължима грижа на добрия стопанин е въпрос по съществото на спора, свързан с преценка по чл. 281 ГПК, поради което цитираната съдебна практика не би могла да обоснове касационно основание за обжалване по т. 1 на чл. 280 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по отношение на поддържаното общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според жалбоподателя, не била създадена съдебна практика по въпроса доколко указанията на преносното или разпределителното предприятие относно техническите изисквания към произвежданите електрически уреди са задължителни за всички субекти на правото, които влизат в договорни отношения по повод изграждане на тези съоръжения, предмет на предписанията, и доколко изпълнението на тези предписания представлява полагане на дължима грижа на добрия стопанин. Според касатора, този въпрос е съществен и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което следвало да регулира изпреварващите го обществени отношения.
За да е налице предпоставката на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК изискването на законодателя е решеният конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от страна на въззивния съд, да е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще.
Преценката предпоставя, че този въпрос е съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба.
Правилото на чл. 63, ал. 2 ЗЗД не попада в посочената хипотеза, като законодателно уреденият принцип не поражда затруднения в практиката. Въпросът доколко предписанията на електропреносното или разпределителното дружество имат или нямат общозадължителен характер и дали изпълнението на тези предписания съставлява или не проявна форма на грижа на добрия стопанин /в случая, очевидно на добрия търговец/ е въпрос преди всичко не толкова на общозадължителна правна регламентация, а на постигната между страните регламентация. В предварителните договори за присъединяване на обекти – производители на електрическа енергия към електропреносната мрежа, конкретно са описани всички технически изисквания и начин на изпълнение на строително-монтажните работи по отношение на електрическата част на подлежащите на свързване ветроцентрали. В този смисъл, не сме пред хипотезата на предписания /едностранно налагани нормативи/, а на договорно установени изисквания, скрепени с подписите и затова приети и от двете страни. Така закрепените изисквания е следвало да бъдат наложени като такива и в другите взаимоотношения по повод конкретното изпълнение на електрическата част по свързване на ветрогенератора. Следователно, не сме пред хипотезата на установяване точното съдържание на правна норма по пътя на тълкуването, респективно изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго, което в същото време да е от значение за развитието на правото. Доколко една от страните по предварителния договор за присъединяване /собственикът на ветрогенератора/ е съумяла да защити или пропуснала да стори това в последствие при евентуални последващи договорни взаимоотношения във връзка с конкретно изпълнение на електрическата част по свързване на ветрогенератора към електропреносната мрежа, не е въпрос на точното прилагане на закона, а на извеждане на действителното съдържание и воля на страните в хода на изпълнение на договорните им взаимоотношения и подлежи на проверка едва при евентуално допуснато касационно обжалване.
При този изход на съдебното производство по допускане на касационно обжалване, след като ответникът претендира заплащане на разноски, при приложени по делото два броя договори за правна защита и съдействие № 105322/21.01.2009 г. за адв. П заплатено възнаграждение 1410 лв. и № 08610004 /12.02.2009 г., за адв. Пл. Ц. и адв. А. Л. за заплатено адв. възнаграждение в размер на 1410 лв., ще следва на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал.1 ГПК да се присъдят разноски, съставляващи възнаграждението за един а. – лв.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 162/ 20.10.2008 г. по в. т. д. № 12/2008 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА “Е”О. гр. В., да заплати на “З” А. гр. Д. сумата 1410 /хиляда четиристотин и десет / лв. – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: