1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
ГР. С., 23.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.03.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1569/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. „Пътна инфраструктура” срещу въззивното решение на Окръжен съд Ямбол /ОС/ по гр.д. №237/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от П. П. срещу касатора иск по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД – Агенцията е осъдена да заплати на ищеца 1080 лв., обезщетение за имуществени вреди – разходи за ремонт и автосервизни услуги на автомобила му „Ситроен 5”, повреден при ПТП по причина на несигнализирана дупка по поддържания от ответника път.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК само формално, без да я обосновава откъм специфичните й предпоставки и цел. Изложението съдържа доводи за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение – осн. по чл.281,т.3 от ГПК, които ВКС не разглежда в това производство. Касаторът сочи, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на претенцията си – не е установил наличието на пътно препятствие, което обективно не е могъл да избегне; протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила, не е съставен след оглед на място и съдът не е констатирал противоречията между този протокол и показанията на св. С., посочени в изложението. Така според касатора не е установен безспорно механизмът на ПТП, а водачът на МПС не е изпълнил задължението си да съобрази изброените в чл.20, ал.2 от ЗДвП фактори, между които е състоянието на пътя.
Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни по цел и предпоставки от тези по чл.281 от ГПК и не съвпадат с нито едно от тях /ТР №1/10 г. на ОСГТК/, за което е възразил и ответникът по жалба.
Основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК се обосновава с липсваща или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика или с неясен, непълен или противоречив закон, който се нуждае от тълкуване за еднакво прилагане. Институтът на непозволеното увреждане е широко застъпен в практиката, вкл. в задължителната, а случаят не поставя въпроси извън обичайните при обезщетяването на имуществени вреди от деликт, по общия ред на ЗЗД.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Ямбол по гр.д. №237/10 г. от 12.07.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: