3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 21.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 306/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. В. от[населено място] срещу определение № 508 от 18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 392/2011 г. на П. окръжен съд. С обжалваното определение е отменено определение от 10.01.2011 г. по гр. д. № 21948/2010 г. на П. районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на П. районен съд, и делото е върнато на П. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, релевирано във връзка с поставения като обуславящ за изхода на спора процесуалноправен въпрос за местната подсъдност на установителния иск по чл.422 от ГПК при уговорена от страните подсъдност съгл. чл.117, ал.2 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] със седалище в[населено място] е депозирал писмен отговор по чл.276 от ГПК, в който изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на определението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и допустимостта на частната касационна жалба, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК. Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения на първоинстанционните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези постановените от въззивните съдилища определения могат да се атакуват пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 от ГПК само ако са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Обжалваното с частната касационна жалба на А. В. определение е постановено от П. окръжен съд по повод на частна жалба срещу определение на П. районен съд, с което е прекратено производството по делото пред първоинстанционния съд и същото е изпратено по подсъдност на друг равен по степен съд – П. районен съд. Разрешавайки въведения с частната жалба процесуален спор за местната подсъдност на спора в съответствие с правомощията си по чл.278, ал.2 от ГПК, въззивният съд е отменил обжалваното определение за прекратяване на делото и е върнал делото за разглеждане на първоначално сезирания от ищеца съд – П. районен съд. Предвид постановената от въззивната инстанция отмяна на преграждащото хода на делото първоинстанционно определение, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване по аргумент за обратното от чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Обжалваемостта на определението не произтича и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на друго производство и не се прегражда развитието на подобно производство. Въззивното определение не попада сред двете категории определения по чл.274, ал.3 от ГПК, за които в действащия Граждански процесуален кодекс е предвиден касационен контрол за законосъобразност, а това обуславя недопустимостта на подадената частна касационна жалба.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Съдържащите се в обжалваното определение указания относно възможността да бъде обжалвано при предпоставките на чл.274, ал.3 от ГПК са без значение за допустимостта на частната жалба и не създават право на обжалване, каквото обжалващата страна не притежава по силата на закона.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. И. В. от[населено място] срещу определение № 508 от 18.02.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 392/2011 г. на П. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :