2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
С.,10.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 287/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „А. България” – [населено място], срещу определение № 4886 от 20.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 4143/2012 г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 31.01.2012 г. по гр. д. № 58761/2011 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявление на частния жалбоподател за издаване на заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парични задължения в размер на сумите 4 260.80 евро /с левова равностойност 8 333.41 лв./ – изплатено на трето лице застрахователно обезщетение по повод неизпълнение на поето от ответника задължение за плащане на лизингови вноски по договор за лизинг от 20.06.2007 г., и 1 237.85 евро /с левова равностойност 2 421.03 лв./ – обезщетение за забава.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като излага касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неговата неправилност. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното : Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а с чл.274, ал.4 ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно определение е постановено при действието на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК /обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г./ по търговско дело, в рамките на което е разгледано заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парични задължения, породени от неизпълнение на абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.15 ТЗ – договор за лизинг. Размерът на всяко от претендираните със заявлението парични вземания е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения и определения по търговски дела – 10 000 лв. При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС приема, че определението не подлежи на касационен контрол по силата на изричните разпоредби на чл.274, ал.4 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК, поради което частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба Застрахователно акционерно дружество „А. България” – [населено място], срещу определение № 4886 от 20.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 4143/2012 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :