О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 17.06. 2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3920/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] срещу решение от 21.06.2013 г. по гр. д. № 18 159/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-д състав в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 118 състав решение от 18.07.2011 г. по гр. д. № 62066/2010 г., предявеният от К. Б. А. от [населено място], малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител А. Й. М., срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 226 КЗ е уважен за сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 08.09.2010 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл плюс петитум, доколкото е определил обезщетението за неимуществени вреди в общ размер 26 000 лв., който надхвърля размера, претендиран от самия ищец. При условията на евентуалност, твърди и неправилност на обжалвания акт поради необоснованост на извода за допуснато от страна на застрахования водач, причинил процесното произшествие, нарушение на чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП. Счита, че този извод е в противоречие с установената по делото фактическа обстановка и със заключението на авто-техническата експертиза. Изрично оплакване в касационната жалба е заявено и по отношение размера на присъденото обезщетение, което касаторът преценява като нарушаващо принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Освен с твърдението за недопустимост на въззивното решение, допускането на касационно обжалване в атакуваната му част се поддържа и по въпросите: „1. Може ли да се приеме, че скоростта на водач на МПС е несъобразена, ако по делото не са събрани доказателства за технически безопасната скорост (съобразена скорост), с която следва да се движи водача на МПС и при която удар няма да настъпи; 2. Следва ли водачите на МПС да са задължени да очакват появата на опасност за движението от пешеходци и деца на пътя при липса на знаци А 19 „Деца” и знак за пешеходна пътека А 18”. По отношение на тези въпроси се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да са изложени конкретни аргументи в подкрепа на същото.
Ответникът по касация – К. Б. А. от [населено място], малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител А. Й. М. – заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 14.10.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от К. Б. А. от [населено място], малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител А. Й. М., срещу Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на станалото на 08.09.2010 г. пътнотранспортно произшествие, въззивният съд е приел за осъществени всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на причинилия произшествието водач П. Х. Г.. Решаващият състав не е споделил извода на първата инстанция за случаен характер на деянието на водача, като въз основа на приетото без да е оспорено заключение на авто-техническата експертиза и на показанията на самия водач е преценил, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно разпоредбата на чл. 116 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата и разпоредбата на чл. 117 ЗДвП, според която при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре. Доколкото обаче пострадалият сам е допринесъл за произшествието, като в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП е пресякъл пътното платно на необозначено за това място, съдът е приел за основателно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване до размер на 2/3. С оглед вида на получената от пострадалия ищец травма – счупване на дясната бедрена кост; продължителността на лечението и на възстановителния период (около 5 месеца), извършените оперативни интервенции, останалия козметичен дефект, прогнозата за поява на спорадични болки след продължително ходене и преумора на десния крак или при промяна на времето, съдебният състав е счел, че сумата 26 000 лв. представлява справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Отделно от това е взел предвид и факта, че с непредприемане на рехабилитационни процедури пострадалият (чрез своите законни представители) е допринесъл за по-продължителния период на възстановяването си. Предвид на това и при приетия размер на съпричиняване, Софийски градски съд е уважил иска за сумата 8 000 лв., като е присъдил върху нея и законната лихва за забава, считано от датата на ПТП – 08.09.2010 г.
С оглед мотивите на въззивното решение, касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато.
На първо място, не може да се счете, че е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо поради произнасянето на съда по искане, което не е заявено от ищеца в исковата молба и по-конкретно – поради определянето на обезщетението за неимуществени вреди в общ размер на 26 000 лв., а не на посочения в исковата молба 20 000 лв. Неоснователността на направеното от касатора възражение за недопустимост произтича от обстоятелството, че присъдената с обжалвания акт сума 8 000 лв. е в рамките на претендираната с исковата молба – 20 000 лв. В тази насока настоящият състав съобразява формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, а именно решение № 166 от 13.01.2012 г. по т. д. № 43/2011 г. на І т. о. според която: „В съответствие с диспозитивното начало на граждански процес следва да има съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на решението; Определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на същото, който не е присъден с диспозитива на решението, не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което, ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска в диспозитива на решението, не е налице недопустимост на решението в тази част”.
К. контрол не следва да бъде допуснат и по поставените от касатора два материалноправни въпроса, доколкото по отношение на тях не е налице общата предпоставка, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед начина, по който са формулирани, отговорът на тези въпроси е предпоставен от обсъждането на събраните по делото доказателства във връзка със скоростта на причинилия произшествието автомобил и конкретната пътна обстановка, при която то е настъпило. Изводът на решаващия състав за допуснато от страна на водача П. Х. Г. нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 116 и чл. 117 ЗДвП) е резултат съответно от възприемането на заключението на авто-техническата експертиза относно скоростта на движение на автомобила и от показанията на водача в качеството му на свидетел относно знанието му, че в района на произшествието има детска площадка и парк, което предполага повишено внимание от водачите на МПС. Следователно, с оглед задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тези въпроси са релевантни към правилността на въззивното решение и подлежат на обсъждане само при вече допуснат касационен контрол, но не и в производството по допускането му. Ето защо, не следва да бъдат преценявани предпоставките на поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Още повече, че същото е заявено само бланкетно чрез посочване на правната норма, без да са изложени конкретни аргументи за наличието му.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 21.06.2013 г. по гр. д. № 18 159/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-д състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: