О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
С. 31.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6514/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Б. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. Б. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-В възз. с-в, № 3638 от 22.05.2014г. по в.гр.д. № 1024/2014г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 60 с-в, от 02.10.2013г. по гр.д. № 7049/2012г., и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от К. С. Б. против [фирма] [населено място] иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от К. С. Б. против [фирма] иск за отмяна на наложеното му наказание „дисциплинарно уволнение” въззивният съд е приел, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, установено е и извършването на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. По спорния между страните въпрос за необходимото съдържание на изявлението за искане на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ съдът е приел, че отправената от работодателя и получена от ищеца на 13.12.2011г. „заповед уведомление”, с която ищецът е поканен да се яви на работа и в случай, че има уважителни причини за отсъствието си да уведоми работодателя, макар и да не съдържа датите на отсъствие от работа, ясно указва на служителя обстоятелствата на конкретното му противоправно поведение, за което следва да даде обяснения. По съществото на спора е приел за установено въз основа на свидетелските оказания, че ищецът не се е явил на работа на посочените в заповедта за уволнение дати без уважителни причини, което с оглед характера на работата и обстоятелствата, при които е било извършено се явява тежко нарушение на трудовата дисциплина и обосновава налагането на наказанието „дисциплинарно уволнение”. На следващо място е обсъдил доводите на ищеца, че е прекратил трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3 и 11 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание, и ги е приел за неоснователни. От фактическа страна е приел, че на 15.12.11г. ищецът е изпратил до работодателя уведомление за прекратяване на правоотношението на посочените по-горе основания, но на 06.01.2012г. писмото се е върнало на изпращача с отбелязване в обратната разписка, че пратката не е била потърсена от получателя. Приел е, че оставеното на адресата известие за пратката не съдържа данни за съдържанието й, поради което не може да се приеме, че от датата на получаване на известието е бил информиран за волята на служителя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327 КТ. След като уведомлението не е получено от ответника, прекратителният му ефект не е породил действие.
К. К. С. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по материалноправните въпроси „какви обстоятелства следва да бъдат посочени в поканата до работника за даване на обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание за да се приеме, че е надлежно осъществена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ в хипотеза, когато работникът не е дал обяснения” и „от кой момент изявлението на работника, отправено до работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение, поражда действие”. Прилага съдебна практика – решение № 432/2010г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че работодателят е длъжен да посочи точно нарушенията, за които се искат обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ; решение № 205/2011г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че от съдържанието на искането на обяснения адресатът трябва да разбере за кои негови действия се отнася искането на обяснения; решение № 35/2012г. ІV г.о. ВКС с което е прието, че писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга – чрез изпращане на препоръчано писмо с обратно разписка, като в последни случай за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата писмото следва да е изпратено на адреса, посочен от работника, и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него, или не е предприел действия за получаване на пощенската патка, са без значение – в случая известието е връчено от пощенския служител на съпругата на работника.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но не се констатира противоречивото му решаване. В приложените решения е даден принципният отговор на този въпрос, че съдържанието на искането на обяснения по чл. 193 КТ /устно или писмено/ трябва достатъчно ясно да посочва нарушението, за което се искат обяснения. Дали отправеното от работодателя искане на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ достатъчно ясно указва на нарушението, за което се искат обяснения, във всеки конкретен случай се преценява с оглед нарушението и данните по делото. Приетото от въззивния съд в настоящия случай, че искането на обяснения за отсъствие от работа по време на самото отсъствие, не оставя съмнение за какво нарушение се искат обясненията независимо от това, че не са посочени дните на отсъствие, при липса на данни и твърдения за други отсъствия от работа, не е в противоречие със съдебната практика. Поради наличието на съдебна практика по поставения въпрос, същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице твърдяното противоречие и по втория въпрос с оглед приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка. Отговор на поставения въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, съгласно която при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление. В случая въззивният съд е приел, че оставеното известие не съдържа данни за съдържанието на пратката /изявлението на ищеца/, поради което не може да се приеме, че като не е потърсена пратката изявлението е достигнало до ответника.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-В възз. с-в, № 3638 от 22.05.2014г. по в.гр.д. № 1024/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: